Но с един мощен удар в слънчевия сплит Щурма тутакси блокира дишането му, накара го да разтвори ръце и да го пусне. И начаса го млатна с отворена длан в ченето. Кубика загуби равновесие и полетя към вратата.
Все пак Щурма не беше като смотаната си сестра.
— Правилно, брат ми! — чу Кубика зад гърба си.
Обърна се и видя Тонка. Свестила се беше гадината, дошла беше да гледа как братленцето й му прави стойки тука.
Нищо, сега щяха да видят те едни стойки.
Извън себе си от ярост, Кубика скочи на крака, стрелна се към Тоня, сграбчи я, вдигна я на ръце и я метна върху Щурма. Онзи не очакваше такъв обрат на събитията, стъписа се, опита се да смекчи падането на сестра си и изпусна от поглед Кубика. А той вече се готвеше за атака — затича се към Щурма, помете го с цялата си тежест и го повали на земята. Започна яростно да го налага с юмруци по лицето — счупи му носа, изби му няколко зъба, направи му мозъка на пихтия. А след това започна да го рита злобно и от време на време удряше по някой ритник и на Тонка.
Усещаше огромен прилив на сили в себе си и те бяха неконтролируеми. Би ги и двамата, докато не се изтощи напълно. Монахинята през цялото време седеше на леглото, беше се свила от ужас и страх в ъгъла. Стана по-ниска и от тревата — нито се вижда, нито се чува. Може би точно заради това Кубика не я удари нито веднъж.
Накрая остави Щурма и сестра му. И двамата бяха в безсъзнание. Нямаше нужда да налага повече безжизнените им тела.
Тогава обърна зверското си лице към монахинята.
— Събличай се, кучко! — кресна й той.
Тя трепереше от страх, но събра смелост да поклати отрицателно глава. Той замахна да я зашлеви, но го спря Хлебарката. За какъв дявол се беше домъкнал сега…
— Защо? — попита го просто той.
Ръката на Кубика увисна във въздуха.
— Така трябва! — подхвърли той през рамо.
— Недей. И без това си загазил достатъчно. — В гласа на Хлебарката се усещаха нотки на упрек.
— А тебе какво те засяга!
— Нали ти казах, не я закачай. Виждаш ли, и Щурма се застъпи за нея. И другите момчета могат да се вдигнат срещу теб. Недей. Спри се!
Проклетата монахиня! И Щурма я защитава. И Хлебарката даже… Кубика беше достатъчно благоразумен, за да осъзнае нестабилността на положението си.
Момчетата му бяха готови да го последват навсякъде и да убият когото и да било, а сега се оказваше, че някаква си нещастна монахиня е способна да събуди такива необясними чувства у тях.
Кубика не искаше да признава грешката си.
Кой знае какво щеше да се случи след това, ако Хлебарката не му беше казал:
— Хайде, да вървим. Секса дойде. Носи информация от полицията.
Хлебарката му подхвърли идея, която можеше да го измъкне от сложната ситуация. И той се хвана за нея — остави монахинята, Щурма и сестра му. От външната страна на вратата имаше ключ. Кубика заключи и го прибра в джоба си.
Тоня дойде на себе си от ласкавото докосване на нечии нежни меки ръце. Тя отвори очи и видя пред себе си красивото лице на младата монахиня.
Да, момичето беше много красиво. Нищо чудно, че Сашка се е застъпил за нея. Тоня ненавиждаше красивите момичета. Но монахинята, кой знае защо, не предизвика враждебни чувства у нея. Тя излъчваше някаква особена кротост и топлота. Наистина беше свято същество.
Но нали и Тоня можеше да е като нея. Тя всъщност не беше лошо момиче, но Кубика — като същински сатана — я бе отклонил от правия път. Проклет да е дано този мерзавец!
Беше я пребил жестоко. Но защо лицето не я болеше? Дали защото ръцете на монахинята притежаваха някаква особена сила и изцеляваха болката…
Пред очите на Тоня монахинята свести брат й. Облекчи и неговите болки.
След като реши, че е изпълнила мисията си, тя пак отиде на леглото и се сви в ъгъла.
— Благодаря ти! — благодари й искрено Сашка.
— Не, аз ви благодаря — изчурулика божията невеста с нежното си гласче.
— Ненавиждам тази гадина! — сви юмруци брат й.
— Животно! — съгласи се Тоня.
Тя се надигна от пода, разходи се из стаята — май можеше да ходи. Приближи се до вратата. Беше заключена.
— Можеш ли да станеш? — попита брат си.
— Разбира се, но искам да полежа поне две минутки…
— Не две минутки, поне два часа трябва да лежите — обади се монахинята. — Имате сериозна травма на крака. Но ще ви мине…
— Ще му мине — повтори Тоня.