За момент в стаята настъпи пълна тишина. Монахинята сякаш потъна в тази тишина и се сля с нея. Сякаш престана да съществува.
— Трябва да се махнем от този мръсник — каза Сашка.
— Къде ще отидем?
— Ами където и да е… В чужбина например. Ще му приберем парите и ще офейкаме зад граница. С неговите милиони няма да умрем от глад там.
— За какви милиони говориш? — не го разбра Тоня.
— За тези, които Кубика крие от нас.
— А ти знаеш къде ги крие, така ли?
— Знам. Всичко знам.
— И къде?
— В село Куряево, на гробищата, има там един гроб…
— Сериозно ли говориш?
Кубика май му бе контузил сериозно главата и сега брат й бълнуваше… Или наистина знаеше тайната му. А сега бе просто в такова състояние, че не се страхуваше да я разкрие.
— Трябва да бягате оттук — неочаквано каза монахинята.
Сякаш някаква неведома сила я свали бързо и меко на пода.
— Вратата е заключена — поклати глава Тонка.
— Не е трудно да я отворим.
Тя се наведе над Сашка, пъхна ръка под якето му и извади пистолета му — китайски, безшумен, тип 67. Хубава играчка — така казваше брат й, когато се хвалеше с него.
— Остави пистолета — опита се да й нареди Тоня.
Но монахинята само поклати глава. Загледа се за миг в него, сякаш се зачуди нещо. И неочаквано бързо и ловко го зареди.
Насочи го към Тоня.
— Какво правиш? — Ужасена, тя отстъпи назад към вратата.
— Махни се оттам — спокойно и учтиво я помоли монахинята.
Тоня послушно отстъпи встрани и чу два почти безшумни изстрела. Металната ключалка издрънча и поддаде.
Изглеждаше невероятно, но беше факт. С лекота, сякаш на игра, монахинята прати два куршума в ключалката от разстояние три метра. Изстрелите бяха толкова точни, че тя вече не приличаше на нищо. После се приближи до вратата и с леко натискане на бравата я отвори.
— Ей сега идвам — тихо каза тя и изчезна в тъмнината на коридора.
Сашка не можеше да повярва на очите си. В тях се четеше неописуемо удивление и възхищение. Тоня само сви рамене от недоумение.
Секса разказваше дълго и отегчително как е проучвал адреса на Никита по номера на ладата осмица. Намерил някакво ченге, бутнал му някоя рубла. После го размотавали насам-натам, направил едно, друго, трето… Кубика отдавна да го беше прекъснал.
Но вече се беше успокоил. Успокои се след инцидента с Щурма и Тонка. За да превключи на друга вълна, му трябваше време.
Накрая вникна в темата.
— Накратко — прекъсна го той, — откри ли адреса?
— Да.
— Казвай.
Секса изрецитира улицата, номера на блока и апартамента.
— Сега ще пратим там хора. Между другото, дали това говедо си е вкъщи по това време?
— Не знам.
— А аз знам — прозвуча неочаквано приятен женски глас.
В стаята влезе монахинята. Дясната й ръка беше отпусната надолу и държеше пистолет. Всички се стъписаха от недоумение.
Единствен Кубика се развесели.
— Я виж ти! Че тя държи пищов! Я по-добре, маце, остави тази играчка, да не взе да гръмне. И да се простреляш, без да искаш.
Сигурно беше взела пистолета на Щурма. Явно беше намерила и резервен ключ в дрехите му. И затова е успяла да излезе от стаята. Само че не е хубаво да се пипа по джобовете на покойниците и без разрешение да се влиза при важни хора. Нищо, щеше да я накаже после…
Дори през ум не му минаваше, че монахинята може да стреля по него или по когото и да било. Че тя даже не знаеше как се зарежда това чудо. Нищо, щеше да види тя. Ще види как се зарежда „пушката“ му за стрелба…
Монахинята сякаш не го чу.
— Онзи апартамент е проклет — тихо каза тя.
— Какъв апартамент? — не я разбра Хлебарката.
— Онзи, в който имате намерение да отидете. Проклет е. Всеки, който припари до него, намира там смъртта си. И само той оцелява. Защото го пази бяла магия. А вас не, над вас витае смъртта.
Думите й приличаха на бълнуване на психичноболен човек. Тази луда монахиня говореше пълни глупости, някакви налудничави измислици.
— Разкарайте оттук тая чалнатата! — възмути се Секса и нервно намести кожената шапка на главата си.
— Защо не я разкараш ти? — недоволно изсумтя Хлебарката.
— Ей сега.
Секса направи крачка към монахинята. Но тя мигом насочи пистолета към него. И натисна спусъка. Шапката на Секса отхвръкна от главата му. Още не беше паднала на земята, монахинята стреля пак. И я улучи отново.