Никита беше потресен. Никога не би предположил, че Роза — това крехко същество — може да стреля изобщо. А тя го бе направила, без дори да се прицели добре. Но не беше само това. Невероятното хладнокръвие, с което го стори, го смая още повече.
Само след секунда пистолетът беше насочен към Валята. Онзи се разтрепери от страх, побиха го тръпки. На Никита даже му се стори, че чува зъбите му да тракат.
— Сега е твой ред — каза невъзмутимо Роза.
Лицето й не изразяваше никакви емоции.
— Недей… Моля те! — задърпа се назад Валята.
Коленете му се подкосиха. Замалко да се свлече на пода.
— Време ти е. Посечения те чака с нетърпение.
— Хайде… хайде да се договорим…
— За какво.
— Ще ти дам пари, много пари!
— Не ми трябват мръсните ти пари. Но ми трябва третият.
— Какъв трети?
— Онзи, който караше колата. Сети ли се за кого говоря.
— Да, да… Това е Егор, Ловеца…
— Как да го намеря?
— Той не е в нашата групировка. Сам си е шеф.
— Тоест?
— Има си своя групировка. Много силна групировка…
— Това не е отговор.
— Някъде тук, в столицата е. А къде точно, не мога да ти кажа, не знам…
— С какво се занимава.
— Изцяло с наркотици. Хероин, кокаин…
— Как да го намеря.
— Нали ти казвам, че не знам! Но мога да поразпитам тук-там. Казва се Егор Кучин, по прякор Ловеца… Искаш ли да ти помогна да го спипаш?
— Ти няма да ми помогнеш. Ще се отървеш от мен при първия удобен случай. И знаеш ли как?
— Ей, какво правиш бе…
— Ще се отървеш от мен — повтори Роза — ето така!
Пистолетът безшумно даде откат в ръката й. Този път коленете на Валята се подкосиха наистина. Краката му се подвиха, после тялото му се преви на две и накрая той се строполи на пода. И него простреля точно в сърцето.
Роза свали пистолета, погледна Никита и изведнъж емоциите й се отприщиха. Очите й се изпълниха със сълзи и страдание, устните й затрепериха. Пистолетът се изхлузи от ръцете й. Тя плахо се приближи до Никита. Застана на колене пред него. Прегърна го и притисна глава към гърдите му. Сякаш не забелязваше, че е прикован към радиатора. Сякаш не разбираше, че трябва да го освободи от белезниците.
Любов и трепетна нежност — тези чувства изпълваха душата му. Но беше потресен от поведението й. Струваше му се, че тя е ангел, върхът на съвършенството. Но в същото време съвсем хладнокръвно бе ликвидирала четири мутри, сякаш бе нещо съвсем просто и елементарно. Сигурно не убиваше за първи път… Е, не би могло да се каже, че самият той е светец.
— Благодаря ти — каза й тихо.
— За какво…
— Че ме спаси.
Нямаше за какво да я вини. Можеше само да й благодари.
— Просто така стана.
— Много те обичам.
— Аз също.
Чак сега Никита осъзна, че това е първото им обяснение в любов. Сигурно в този момент трябваше да я притисне силно към себе си. Но ръцете му бяха оковани.
— Струва ми се, че забрави нещо. Явно ти харесва да съм в това положение.
— А, да.
Без особена погнуса Роза претърси Валята, а след това и подчинения му. Намери ключовете за белезниците и го освободи.
И отново се притисна към него. Сякаш върху гърдите му намираше защита от този страшен свят, в който бяха принудени да живеят.
— Откъде взе пистолета? — реши се накрая да я попита Никита.
— От чантата си. А тя случайно се оказа в спалнята.
— Случайно?
— Честно казано, имах много лошо предчувствие. А шестото ми чувство никога не ме лъже.
— Сигурно сега е модерно жените да носят пистолети в дамските си чанти. При това не дамски.
— Това е ПСС, специален самозаряден безшумен пистолет.
— Много ценно нещо.
— Много.
— Откъде го взе?
— Така им се пада.
Трета глава
Жената я гледаше с възхищение, сякаш е някаква богиня, слязла от небесата.
Никита с усмивка на уста слушаше разказа на Марта. Сергей Абрамович я доведе в кабинета му и веднага си тръгна. Двамата останаха сами.
— Значи казваш, че са те взели за някоя селянка. Палтото ти не им се харесало. Прекалено скромно им се видяло… Идиоти! И знаеш ли защо са идиоти?
— Защо?
— Ами защото това палто струва точно две хиляди долара.
— Колко, колко? — Това беше изненадващо и за самата Марта.