Шапката падна на земята. Монахинята направи още два изстрела. И двата куршума продупчиха шапката на едно и също място.
Кубика загуби и ума, и дума. На Хлебарката щеше да му се откачи ченето, а на Секса му се разтрепериха краката. Нито един от тримата не посмя да мръдне от мястото си.
— В пълнителя има още три патрона — спокойно, сякаш на проповед, каза монахинята. — За всеки по един. — Изведнъж изпусна пистолета от ръцете си. — Но не мога да стрелям.
Тя прикри лицето си с ръце, свлече се бавно на земята, сви се на топка и тихо зарида. Плачеше не от мъка, а сякаш от радост. Глупачка…
Секса скочи към нея и вдигна пистолета от земята. Замисли се за момент и го насочи към нея.
— Какво правиш, идиот такъв! — спря го Хлебарката.
Той взе пистолета от ръцете на Секса, чукна го с юмрук по главата и го сложи да седне в креслото.
— Поседни малко, глупако, успокой се!
Хлебарката премести поглед към Кубика.
— Това момиче не е случайно — каза той.
— Не е…
— И знае нещо за апартамента.
Монахинята спря да плаче, надигна се от пода и погледна виновно Кубика…
— Нищо не знам. Нарочно ви заблудих.
— Защо?
— Дяволът ме въведе в изкушение.
— Дяволът ли?
— Дяволът. От него се криех зад стените на манастира. Пуснете ме, моля ви… Там ме чакат…
— Ще те пуснем — неочаквано реши Хлебарката. — Но първо ще ни направиш една услуга.
— Каква?
— Ще дойдеш с нас с твоята кутия за просия и ще звъннеш на вратата на онзи апартамент.
— Защо? — попита вместо нея Кубика.
— Ами уж тя събира подаяния по домовете. Нашият клиент ще лапне въдицата веднага и ще отвори.
— Мислиш ли?
— Е, дори и да не отвори, все някак ще го накараме да излезе.
Кубика кимна одобрително — демек, нека отидат с монахинята до апартамента и после ще я пусне.
Вече нямаше никакво желание да обладае тази кучка. Погледът му неволно се спря на пистолета, който Хлебарката взе от Секса.
Никита чу звънеца на входната врата на апартамента. Но не в този, в който се намираше в момента, а в съседния — в този на Марта.
Погледна през шпионката и видя някаква монахиня. Стоеше пред вратата, облечена в черно расо и с бяло покривало на главата.
Откога монахините са започнали да обикалят домовете за милостиня? Някакъв прецедент ли е това… А не, някой искаше да си разчисти сметките с него, реши моментално, след като видя на две крачки от монахинята подозрителна сянка.
Тя не беше монахиня. Това беше клопка. Ако й отвореше, в апартамента сто процента щяха да нахлуят неколцина здравеняци е черни пищови и черни помисли.
— Какво искате? — попита Никита.
Микрофонът прие звуковия сигнал и го предаде на радиопредавателя, който се намираше в съседния апартамент.
— Какво искате? — чу се от празния апартамент.
Той очакваше да чуе нещо от сорта на: „Дайте милостиня в името на Христос!“. Но чу нещо съвсем друго:
— Никита, не отваряй!
Гласът му беше до болка познат.
Изведнъж пред монахинята изскочи някакъв бабаит, сграбчи я за врата и я притисна към себе си.
— Ама че гадина! — изхриптя злобно той.
Държеше пистолет. И сякаш всеки момент щеше да го насочи към монахинята.
Никита натисна едно копче. Бравата на входната врата в съседния апартамент се задейства от подадения електрически сигнал и заключващият механизъм изщрака — тя се отвори.
Бабаитът й тегли един шут с крак, разтваряйки я широко, и насочи пистолета си напред. Но не бързаше да влиза в жилището. Първо нахълтаха някакви други двама с пистолети. Той влезе след тях. Заедно с монахинята.
Малко по-надолу по стълбите имаше още един.
Никита излезе от апартамента. Държеше пистолет със заглушител.
Веднага щом се появи на стълбищната площадка, вратата на асансьора се отвори.
— Виж ти, нашето говедо! — чу глас с акцент.
Да не повярва човек — старите му приятелчета от Кавказ дошли да си разчистят сметките с него. Сега обаче нямаше време за тях.
Видя как боецът на Льончик се опули изненадано насреща му и се хвана за пистолета, но вече беше късно. Повали го само с един изстрел — в сърцето.
И продължи нататък. Нахълта в апартамента. Бабаитът с монахинята стоеше в коридора. Даже не успя да се обърне, когато Никита опря дулото на пистолета в тила му и натисна спусъка. Забрави моментално за втория труп…