От кухнята изскочи някакъв, но той го изпревари и му заби една оловна пломба в челото. Улучи още един тъкмо когато онзи изскачаше от спалнята. Даже с някакво съжаление го уби. Писна му да убива…
Без да обръща никакво внимание на монахинята, изскочи от апартамента и видя насреща си побратимите от бившите републики. Бяха трима. И тримата в пълен шок. Ужасът на кървавата саморазправа ги беше парализирал.
— Май ме търсехте за нещо? — подсмихна се Никита.
— А не, не сме… Ний такова… Ний си върви…
— Видяхте всичко! — каза Никита и насочи пистолета към единия.
Стори му се, че някой се изпусна, и във въздуха се разнесе ужасна миризма.
— Не, не, ний нищо не видели…
— Никита, те няма да кажат нищо — прозвуча зад гърба му един много мил и познат глас.
— Хайде, изчезвайте оттука! — кресна им заплашително той.
И онези се изпариха като дим. Само зловонната миризма остана.
Никита хвана под мишници трупа на стълбите и го замъкна в апартамента. Затвори вратата след себе си. Чак след това се обърна към монахинята.
— Марта!
Да, това беше тя. Веднага позна това нежно лице, тези мили очи, изпълнени със сълзи на радост, и тази толкова позната срамежлива усмивка.
— Никита…
— Милата ми — прегърна я Никита и я притисна към себе си.
Но сантименталната сцена свърши дотук. Изведнъж Марта се отдръпна от него.
— Този апартамент е проклет. Не искам да оставам повече тук.
Да, беше права. Този апартамент наистина беше проклет. В него умря Люба, Анка, сега и тези тримата негодяи, към които се присъедини и трупът от стълбището… И самия него веднъж замалко не го убиха тук. Наистина, това не беше апартамент, а прокобно място, над което постоянно витае смъртта.
— И аз…
Никита хвана Марта за ръка и внимателно я изведе от апартамента. Предпазливо спря за миг на площадката отпред. Ослуша се. Като че ли беше спокойно. Чак след това я заведе в съседния апартамент, в който живееше напоследък. Заключи вратата след себе си.
— Марта!
— Никита!
Шеста глава
Кубика не можеше да повярва на ушите си.
Седеше в мерцедеса си. Зад волана беше Секса. Отпред вдясно — Кучето. Колата беше спряла в двора на блока, в който живееше помиярът на име Никита.
Само преди малко Хлебарката, Търговеца, Пукотевицата и Щепсела влязоха във входа с онази глупава монахиня.
В джоба на Хлебарката имаше „бръмбар“ и Кубика имаше възможност да контролира ситуацията, без да излиза от колата.
Всичко стана толкова бързо и неочаквано. Момчетата нахлуха в апартамента на Никита, а след това нещо съвсем тихо изпука. После се чу гласът на копелето Никита: „Какво искате“.
Само след минути от входа изскочиха трима кавказци. Очите им ще изскочат от ужас, а на единия панталоните му увиснали на задника — все едно е напълнил гащите. Кучето реагира на секундата и отиде при тях.
— Леле, леле! Всичко, абсолютно всичко очистиха!
Не можа да разбере нищо друго от тях. Кавказците го избутаха настрана, скочиха в шестицата си и изчезнаха.
Но в същия момент Кубика чу някакви гласове през „бръмбара“. „Никита…“ — Монахинята го позна. „Милата ми…“ — Онзи изрод явно тръгна да я прегръща.
Да му се не види! Това говедо пак го бе прецакало. Убило бе четирима от най-добрите му бойци!
— Да отидем ли и ние? — попита Кучето.
— Къде? — не го разбра веднага Кубика.
— Ами да го довършим този Никита.
— Вие със Секса ли?
Честно казано, можеше да ги изпрати да му видят сметката. Но току–виж, той им види сметката. А те бяха последните му бойци. Други вече нямаше. Освен Щурма. Но и той, гадината, беше предател. А и Тоня. И тя трябваше да умре…
Преди да излезе, ги беше натикал в мазето при Антон и Елдар. Време беше да се отърве от тях.
И изобщо, време беше да се отърве от всички!
— Ще направим така… — реши Кубика. — Ти, Куче, и ти, Секс, отивате в къщата. Убивате Щурма, Тонка и двамата балъци…
— Няма проблем.
— После ще се свържете с Гената и Лопатата. И заедно с тях ще ме чакате там. Аз ще дойда скоро.
Скоро — демек никога. Край, вече не го интересуваше никакъв бизнес. Бе загубил всичките си момчета, а това не беше добър знак. Предупреждение свише явно. Трябваше вече да излиза от играта.