Аварийният изход винаги трябваше да е готов за бягство, подобно на запасните люкове в подводниците. Кубика знаеше какво трябва да направи — да замине в чужбина. Само че нямаше банкова сметка там. Затова щеше се наложи да тръгне на път с всичките си пари и ценности. А такива имаше много. Страшно много. До края на живота си не можеше да ги изхарчи.
Кубика изпрати Кучето и Секса с изоставената кола на Хлебарката. А самият той седна зад волана на мерцедеса и потегли към съкровищата си.
Щурма успя да се извърти и да извие тялото си така, че да се промуши през завързаните си ръце. Сега ръцете му бяха завързани отпред.
В мазето беше тъмно и нямаше никого. Само Тоня беше до него и двамата балъци бизнесмени. Но те вече не реагираха на нищо. Бяха се смирили със съдбата си.
Щурма отдавна знаеше старата житейска истина, че който се примирява с ударите на съдбата, загива. А той нямаше намерение да се примирява и нямаше да загине.
От стената до него се подаваше метален профил с остри ъгли. Той се извъртя и допълзя до него, опита се да разреже въжетата на ръбовете му. След много мъки и усилия успя. С краката беше по-лесно. Намери една стъклена бутилка, счупи я и с острите й краища преряза въжето.
Освободи и Тоня. Само че тя даже не успя да му благодари за това. Откъм входната врата се чуха стъпки. Щурма бързо и тихо се скри зад ъгъла до вратата. И когато Секса влезе в мазето, го удари с юмрук в слепоочието. След това скочи върху него, стисна го здраво с двете ръце. Чу се изпукване на шийни прешлени. Заедно с тялото на земята падна и нещо метално. Пистолет!
— Секс, какво става там долу? — В мазето слизаше Кучето.
Щурма го посрещна с два изстрела в гърдите и главата. Кучето отлетя на онзи свят.
С това завърши всичко. Вече бяха свободни. Само че Щурма не го разбра веднага. Първо претърси цялата къща, после двора. Не откри никого. Видя само джипа „Чероки“, с който бяха дошли Секса и Кучето.
Нямаше го нито Кубика, нито момчетата.
Щурма бързо отвърза и двамата нещастници долу.
— Пускам ви — каза им той. — Но как ще се оправяте след това, си е ваш проблем.
— Ами ще се скрием все някъде — каза Антон, доволен, че са го оставили жив.
— И до града пеша ще стигнете.
Самият той се качи в джипа заедно с Тоня. Не им беше на път да ги закарат. Трябваше да отскочат до село Куряево…
— Разбери ме, не можах да стрелям по тях!
Марта не се оправдаваше. Напротив, беше горда, че е издържала на изкушението да убие мерзавците, които я похитиха.
Чак сега Никита разбра къде беше изчезнала. Отишла е в манастир. И през цялото това време е била на две крачки от него, в едно близко селце до Москва. В някаква женска обител. А той я бе търсил по районните управления на милицията, по болниците и моргите. Ама че е глупав, как не се сети?!
Женският манастир бил в окаяно състояние. За цялостната му реставрация били нужни средства и затова монахините пътували до града, за да просят милостиня. Марта също ходела с тях. До момента, в който не я отвлякъл Льончик.
Искал да я изнасили. Нищожество! Но нищо не успял да направи. Тогава решили да я използват като примамка. Мръсници!
— Бог е искал да провери дали ще издържа на изкушението — каза Марта. — И ми е изпратил това изпитание.
— Но ти си устояла — каза Никита. — И можеш да се върнеш към светския живот.
Той я погледна с надежда. Но тя извърна очи, смути се.
— Ще поговорим за това по-късно…
Искаше да се върне при Никита. Искаше. Виждаше се по очите й… Щяха да бъдат заедно! Душата му пееше от щастие, макар че Марта не му беше дала още окончателен отговор.
— Ти остани тук — каза й той.
— А ти?
— Трябва да спипам този гад Льончик.
— Искаш да му отмъстиш ли?
— Да.
— Помислите ти са греховни.
— Както и целият ми живот. Но трябва да го направя. Иначе той ще ме спипа.
— Къде ще го търсиш?
— Не знам. Но ще го намеря.
— Идвам с теб.
— Защо? Опасно е.
— Знам. Но не мога без теб.
Марта се разплака и се притисна към него. Никита я целува дълго и нежно, докато тя не се успокои.
— Няма да плача повече, само ме вземи със себе си.
— Трябва да се преоблечеш.
— Трябва — кимна му Марта. — Но повече няма да стъпя в апартамента си. Това е проклето място.