— Аз ще отида.
Никита отиде до пълния с трупове апартамент, взе от шкафа на Марта дънки, пуловер и топло кожено яке.
На площадката срещна случайно Мила.
— Здрасти! — весело му се усмихна тя.
Цъфти от щастие момичето и хубавее.
— Как си? — попита я той.
— Много добре! Благодаря ти.
— За какво? Благодари на мъжа си.
— Вениамин ми е злато. Той е най-добрият мъж на света. Вече съм здрава и живеем прекрасно. А на теб ти благодаря… знаеш за какво…
— Ами… честно казано, „благодаря“ не можеш да си го прибереш в джоба — усмихна й се Никита. — Сега с каква кола си? Какво караш?
— Вениамин продаде ягуара. Купи ми обикновено БМВ.
Направо да ти падне шапката! „Обикновено БМВ“… Не можеш да ги разбереш тези новобогаташи.
— Неудобно ми е да те моля за това. Но ми трябва кола. До утре.
Мила само му се усмихна.
— Моля, заповядай! — И му подаде ключовете.
— Ами до утре тогава!
— До утре!
Не след дълго Никита и Марта вече пътуваха в „обикновеното“ БМВ, чийто километраж още не беше навъртял и хиляда километра.
— Кое е това момиче?
— Мила.
— Какво, да не е имало нещо между вас?
— Ревнуваш ли?
Марта се умълча за малко, а след това каза:
— Да, ревнувам. И винаги ще те ревнувам.
— Няма смисъл да ревнуваш — усмихна й се Никита. — Никога не съм ти изневерявал. А на Мила само й помогнах. Между другото, заедно с това си разчистих сметките и с Ловеца.
— С Ловеца ли? — попита Марта, сякаш се сети за нещо отдавна забравено. — Какво направи с него?
— Ами няма го вече.
— Отмъщението е грях.
— Вярвам ти. Но ще ме разбереш. Ти нали отмъсти за мен на моите насилници, а аз трябваше да отмъстя за теб на твоите.
— Е, какво пък, било каквото било.
— Но с Льончик трябва да си оправим сметките. Не, не искам да му отмъщавам. Льончик просто е един тумор в обществото, който трябва да бъде отстранен. Иначе няма да ни остави на мира.
— Няма — кимна му в знак на съгласие Марта. — А ние искаме да живеем спокойно.
— Ние ли? Значи отново ще бъдем заедно?
— А какво ще правя без теб? Душата на Люба намери покой. Молих се за нея. И за себе си. Издържах изпитанието, което Бог ми изпрати. Вече мога да се върна при теб. Само че никога няма да се отрека от Господ Бог.
— А кой е казал, че трябва да го правиш?
За момент Марта се замисли, а след това заяви:
— Струва ми се, че знам къде е човекът, когото търсиш.
Този тайник беше най-свидната му рожба — не една нощ го гради, вложи в него цялата си душа. И ето че вече имаше къде да събира спестяванията си. Цялата обща каса на групировката му беше тук. Парите и камъчетата бяха на стойност петнадесет милиона долара.
Групировката я създаде той, всичко се вършеше под мъдрото му ръководство, следователно всички пари по право принадлежаха на него. А на останалите… На тях вече не им трябваше нищо.
Кубика премести старата надгробна плоча. Под нея се откри голямата дупка на гроба, от който предварително беше извадил костите на някакъв древен покойник. Гробът беше стар, обрасъл с трева, забравен от всички. Беше най-подходящото място за тайник.
Тъкмо искаше да извади двата огромни куфара от него, когато до съзнанието му стигна сигнал за опасност. Засега беше слаб, но с всяка изминала минута се усилваше.
Изглежда, някой го беше проследил. И вероятно вече го бяха взели на прицел. Трябваше да направи нещо.
Кубика бързо отскочи встрани и в същия момент се чуха няколко изстрела. Куршумите със свистене рикошираха в надгробната плоча, избивайки от нея дребни каменни парченца. Кубика остана цял и невредим и пълзешком продължи да се оттегля зад надгробния паметник.
Куршумите свистяха покрай ушите му и рикошираха със звънтеж, но нито един от тях не го закачи. Успя да се скрие точно навреме. С треперещи ръце извади пистолета от кобура, за да го зареди. Сложи патрона в пълнителя точно в момента, когато нещо тупна в тревата на две крачки от него. Боже, че това беше граната!
Той отскочи встрани, падна по корем. С едната ръка прикри главата си, а другата, с пистолета, мушна под корема си. Последва експлозия. Ударната вълна олюля тялото му, спука му тъпанчетата. Но нито една осколка не го закачи. Гранатата беше РГД-5, или както й казват — пиратка. Виж, ако беше лимонка, отбранителна Ф-1…
Искаше да се надигне от земята, но инстинктът му за самосъхранение го накара да остане легнал. Чу как някой се прокрадва към него. И този някой го държеше на мушка. Всяко невнимателно движение означаваше смърт.