Сашка бе убил Кубика с граната и сега се промъкваше предпазливо към него, за да се увери, че е мъртъв. Тоня внимателно вървеше след него.
Той се спря пред проснатото тяло на бившия й любовник.
— Е, какво гледаш, стреляй! — подкани го нетърпеливо сестра му.
Кубика все още можеше да е жив и следователно — опасен. Един изстрел в главата щеше да ги отърве от него завинаги.
Но Сашка, кой знае защо, се бавеше. Тогава Тоня хвана пистолета и стреля, но не улучи.
Стреля втори път, когато Кубика изведнъж се раздвижи. Той отговори на изстрела й. Пистолетът му беше някъде под него и с грохот избълва куршум, улучвайки Саша в челото.
За сметка на това този път Тоня не направи пропуск. Рани Кубика в крака. Но и той я улучи. Куршумът му прониза лявото й рамо и тя изпусна пистолета.
— Ах ти, гад мръсна! — чу тя яростния му вопъл.
Раненият крак не беше пречка за Кубика, той скочи от земята и се приближи до нея.
Така си и знаеше. Тази кучка Тоня е нагласила всичко. Проследили са го с брат си, стигнали са до съкровището му. Само че ще се хванат за палците!
— Е, какво, кучко, искаше да ме преметнеш, а! — разкрещя се Кубика, побутвайки Тоня.
— Ами аз…
Сега щеше да започне да се оправдава. Да й пикае на оправданията.
— На ти сега, гадино! — каза злобно той и я простреля два пъти.
И двете рани бяха смъртоносни. Безжизненото тяло на Тонка лежеше на земята.
Това беше всичко. Предателите бяха унищожени.
Страшно го болеше глава. Тази кучка го бе ранила.
Но трябваше да превъзмогне болката. Трябваше бързо да прибере всички пари и камъчета от тайника.
Скоро тук ще е бъкано с ченгета. И съкровището му ще остане в земята во век и веков.
Марта не грешеше. До разкривените порти на селското гробище имаше две скъпи коли — джип „Чероки“ и мерцедес шестстотин.
С едната кола бе пристигнал Льончик, с другата — момичето и момчето, които я бяха защитили от този подлец. Кой ли е спечелил битката за парите? Никита беше за момчето и момичето. Но реши да не се намесва в тази борба. Просто премести колата си оттам, остави Марта в нея, а самият той се скри близо до западните коли.
От гробището се чуха няколко изстрела. Гръмна граната. След това пак изстрели. След малко се появи Льончик. Уви, той беше победителят.
Но това щеше да е последната му победа.
Льончик мъкнеше два огромни куфара. Единият му крак беше целият в кръв, вървеше и куцукаше. Все пак занесе тежкия товар до колата. Отвори багажника на мерцедеса, но не успя да сложи куфарите в него.
— Здрасти! — подигравателно го поздрави Никита.
Искаше му се да каже няколко сладки приказки на този негодник и да го попита що за човек е, след като може да посегне на нещо свято. Но Льончик не му позволи да го направи.
Той се обърна рязко към Никита и вече почти беше вдигнал пищова си. Никита се оказа по-бърз. Пистолетът му гръмна пръв и куршумът му го улучи точно в сърцето.
Льончик извади късмет. Умря, без да се мъчи.
— Тези пари са изцапани с кръв — каза Марта, когато Никита й показа съдържанието на куфарите. — И по камъчетата има кръв.
— Точно така, затова трябва да ги изчистим — каза Никита.
— Да ги изперем? Както казват мутрите…
— Не, в друг смисъл. Нали каза, че вашият манастир има нужда от средства.
— Казах.
— Нали си ходила за подаяния. Ето, сега ще се върнеш с тях. С тези пари и камъчета ще може да се построи нов манастир.
— Прав си — усмихна му се Марта. — Само така ще могат да станат чисти пари.
— Е, какво, ще ги дадем ли?
— Ще ги дадем.
Марта беше много доволна от това. Никита не реши да прибере парите и камъчетата за себе си. Искаше да ги даде за благородна кауза. Може пък да получи опрощение поне на част от греховете си…
Гената беше изнервен и притеснено се озърташе на всички посоки.
Вече бяха на летището с Лопатата. А с тях — двадесет красиви момичета, които вече се виждаха по известните модни подиуми в чужбина.
Щяха да видят те едни подиуми…
Кубика им бе поверил много важна задача — да организират заминаването на живата стока зад граница. Двамата с Лопатата се заеха много сериозно с въпроса, направиха всичко както трябва. Само че от Кубика нямаше ни вест, ни кост. И момчетата му изчезнаха някъде. Изобщо, всички се изпариха изведнъж… А времето течеше…