— Нещо май не те разбрах, сестричке…
— Не искам да убивам повече. Не искам.
— Такава ти е работата.
— Писна ми от тази работа. Искам да напусна.
— С какви пари ще живееш тогава?
— Все някак ще се оправя.
Люба дълго мълча. Обмисляше нещо, преценяваше наум.
— Не можеш да напуснеш — заяви накрая. — Това не е стандартна работа, от която можеш да се откажеш просто ей така, като пуснеш молба. Това е работа, от която можеш да се откажеш само на онзи свят…
— Но нали си ми сестра. Родна сестра.
— И какво от това? Ти сама си избра тази съдба. Не мога да ти помогна с нищо.
Марта се умълча за дълго.
Не изпадна в истерия, не започна да удря глава в стената. Но повече не се опита да експлоатира роднинските чувства на сестра си.
Знаеше прекрасно в какво се е превърнала Люба. Разбираше не по-зле в какво се е превърнала самата тя. В този свят на смъртта, в който живееха, нямаше място за сантименталности. Това беше свят на вечния студ, в който има само роботи, програмирани да изпълняват поставената задача. Поръчка-убийство-заплащане. Нищо повече.
Ако Марта искаше да излезе от играта, сестра й не беше човекът, към когото трябваше да се обърне. Трябваше да си помогне сама. Никой нямаше да й протегне ръка за помощ. Можеше да разчита само на себе си. Но не беше по силите й да се противопостави на тази мощна машина, на тази фабрика за смърт.
— Какво трябва да направя? — попита тя.
— Ето, това вече е приказка — одобрително кимна Люба.
Тя отново стана грижовна и добра сестра.
Изведнъж й хрумна, че ако решеше да излезе от играта, пътуването й до онзи свят ще бъде уредено не от кого да е, а именно от Люба.
Сега обаче й беше уредила „екскурзия“ на Канарите.
Висок четиризвезден хотел, палми, басейни, почернели лица на доволни туристи — всичко беше чудесно. И луксозната стая напълно съответстваше на имиджа й — съпруга на някого от „новите“ руснаци, пътешестваща без мъжа си.
Пристигна на Канарите по работа, но работата й в един момент се превърна в почивка. Набелязаният за ликвидиране не беше там.
„Обектът е Никита Брат, авторитетна мутра, ръцете му са изцапани до лакти с кръв…“ — каза й Люба, преди Марта да реши да замине. Това я накара да се съгласи. После погледна снимката — съвсем порядъчен на вид млад мъж. Изобщо нямаше физиономия на престъпник.
Но „физиономия на престъпник“ е доста абстрактно понятие. Човек може да има страшно лице, но да е чист и честен по душа, а зад ангелската красота би могъл да се крие истински дявол. Марта отдавна знаеше тази стара истина.
Затова се съгласи да ликвидира Никита Брат и замина на „екскурзия“ на Канарите. Но никак не й се искаше да го убива. Дори се зарадва, когато научи, че няма кого да преследва. Обектът за ликвидация не се появи на острова, а никой не я бе инструктирал да го търси другаде.
Тя чакаше появата му всеки ден и всяка вечер заспиваше доволна просто защото той така и не се появи.
Почина си добре и веднага щом Люба й се обади и й каза да се прибира, хвана първия полет за Русия. Вече на борда на самолета, й мина мисълта, че няма да е никак зле, ако остане да живее в чужбина. Но тази светла мечта угасна на мига.
Да живееш в чужбина, е добре, когато имаш пари. А още по-добре, когато никой не те преследва. А нея със сигурност щяха да я преследват, организацията нямаше да я пусне толкова лесно.
Вече бе започнала да си мисли, че поръчката за Никита Брат е анулирана. Люба й бе казала, че обектът е изчезнал някъде, а поръчителят е мъртъв.
Но след време отново й показа снимката му.
— Обектът се появи — каза тя. — Така че имай готовност.
— Но нали каза, че поръчителят е мъртъв…
— Поръчителят може и да е мъртъв, но си е платил. Затова обектът трябва да бъде ликвидиран.
Говореше така, сякаш става дума за предмет. Марта всъщност не беше учудена.
— Но това е безсмислено. На кого му е нужна тази смърт?
— Това не е наша работа. Нашата работа е да поддържаме имиджа на фирмата на високо ниво.
Сестра й говореше някакви абсурдни неща, но беше безполезно да спори с нея.
Чернокосото слабо момче избягваше да я гледа в очите. Сякаш се страхуваше тя да не запомни лицето му. А може би самият той се страхуваше да не би да я запомни. И нищо чудно — тя бе наемен убиец от висока класа и в неговите очи изглеждаше като богиня на смъртта. А той бе шофьор. Истински ас, супер професионалист, но само шофьор.