Никита се опита да я събуди, но тя отговаряше само с мучене и за нищо на света не искаше да се събужда. Затова стана той. Скочи в дънките си, набързо наметна ризата си, без да я загащва и да я закопчава. Мушна новото ТТ на кръста под нея. Не беше забравил да го вземе от колата.
На вратата имаше едностранна шпионка. Нямаше опасност да получиш куршум в окото. А отвън не се виждаше нищо.
На площадката пред вратата стоеше жена, която приличаше много на Люба. Имаше същата горда осанка, изглеждаше също така делова и строга — от погледа до облеклото.
Никита се сети, Марта му беше разказвала за някаква Анка, приятелка на сестра й — Анка стрелецът, Анка килърът…
Жената вече се канеше да си тръгне, когато той отвори вратата.
— Здравейте! — Идиотска усмивка кривеше лицето му.
Жената не отговори, само го погледна учудено и враждебно.
За сметка на това Никита сякаш умираше от удоволствие, че я вижда.
— Вие сигурно сте Люба?
— Не, не съм Люба — високомерно отвърна посетителката и го заоглежда внимателно.
Сякаш го позна… Той очакваше от нея точно тази реакция.
Ако това беше Анка, би трябвало да го познае, защото бяха контролирали Марта заедно с Люба. Дори беше възможно да е с едно стъпало по-високо от нея. Така или иначе, тя можеше да го познае по снимката, която им е дал Витал.
Дясната му ръка стискаше заредения пистолет.
— Къде е Марта? — строго попита жената.
И сякаш автоматично пъхна ръка в дамската чанта на рамото си. Задържа я там само части от секундата и понечи да я извади. Това движение явно бе отработено до съвършенство.
Но Никита я изпревари. Рязко отвори открехнатата врата, сграбчи я за яката на палтото от норка и с рязко движение я дръпна към себе си. Но така, че ръката й остана блокирана в чантата заедно с пистолета. ТТ-то му се вряза в корема й.
Атакувай пръв! Никита не пропусна момента. Нанесе удара пръв. Но все още бе рано да празнува победата.
— Само не мърдайте много, мадам…
Той се постара гласът му да звучи колкото се може по-заплашително.
— Какво означава това? — изсъска „гостенката“, задушавайки се от досада и ярост.
Никита я замъкна в апартамента. Дулото на пистолета му остана болезнено врязано в корема й.
Не искаше да го прави. Но се наложи. Просто нямаше друг избор. Отметна глава назад и я удари. Току-виж се оказала някоя каратистка или самбистка. Ако се бе поцеремонил с нея още малко, тя можеше да поеме инициативата…
Никита разбираше много добре, че се е забъркал в история, в която на всяка крачка може да очаква неприятни изненади. Трябваше да предвижда играта на противника с няколко хода напред, за да не бъде изненадан. Ако дори и за миг се отплеснеше и изостанеше — край, можеше да си поръчва опелото…
Жената се оказа доста издръжлива. Ударът му беше силен, но тя устоя и не загуби съзнание, бе само зашеметена. И относително безопасна за известно време. Той се възползва от момента и я сложи да легне с лице към земята. Бързо затвори вратата, претърси я, взе чантата й. Както и предполагаше, в нея имаше пистолет — джобен браунинг без заглушител.
Не си губи времето да съблича палтото й, само го смъкна така, че да ограничи движенията й, все едно е с белезници. За по-голяма сигурност я замъкна в хола, сложи стол върху нея, затискайки я между краката му, и седна отгоре. Извади паспорта от чантата й, отвори го и погледна първата страница.
— Помияр! — чу се отдолу.
— Приятно ми е да се запозная с благовъзпитаната млада госпожица — иронично се подсмихна Никита. — Доколкото разбирам, „помияр“ е дума от литературния език.
— Боклук!
— А това трябва да е нещо от криминалната лексика. Тцъ-тцъ-тцъ, колко неприлично…
— Ще съжаляваш!
— Кого? Вас ли, мадам? Какво пък, може и да ви съжаля. На гроба ви.
Жената изведнъж млъкна. Личеше, че се изяжда от злоба. От яд не можеше дори да говори.
— Люба я няма — сякаш между другото каза Никита. — Няма я и няма да дойде скоро. Излезе. И Марта я няма… И тя излезе. Всички излязоха. Само вие, уважаема Анна Батковна, сте тук. Но това няма да е за дълго. Сега ще извикам патрула и ще приключим с всичко набързо.
— Какъв патрул?
— Как какъв, полицейския, разбира се. А да, извинете, госпожо. Забравих да ви се представя. Старши лейтенант от милицията Иван Голубьов.