Той извади от джоба си пачка с пари, стегната с обикновен ластик.
— Тук са петстотин долара, можеш да не ги броиш — точно са. Толкова платихме и за квартирата, за три месеца напред. Мисля, че това те устройва.
— Разбира се.
Устройваше я напълно. Петстотин долара в наличност, хубава квартира най-малко за три месеца и още хиляда долара, след като изпълни поръчката.
Кой знае защо, но мислеше, че куражът й ще стигне да застреля човек.
— Знаеш ли, имам предложение — каза Едик. — Ще отидем до старата ти квартира, ще вземем багажа ти и ще го докараме тук, а по пътя ще напълним торбите с шампанско и всякакви деликатеси. Ще си направим нещо като интимна вечеря на свещи.
— А после ще се къпем заедно в една баня — иронично се подсмихна тя.
— Че защо не, става! — Дори не разбра иронията, взе предложението й за чиста монета. — Нямам нищо против да ти изтъркам гърба — каза той и дяволито й намигна.
Срещу нея не стоеше мутра, а близък по душа човек. При това доста симпатичен. А Зоя, между другото, не блестеше с особена красота. Момчетата не се заглеждаха много-много по нея.
Общо взето, тя също нямаше нищо против да й „изтъркат гърба“.
Отидоха до старата й квартира, пренесоха багажа и на бърза ръка сложиха масата за хапване. От шампанското се отказаха. Е, бяха си народни хора, без много претенции. За тях водката бе къде-къде по-хубава от всякакви там пенещи се питиета.
Без да влиза в подробности, Едик й разказа за себе си. Доколкото разбра, бил бригадир в една силова групировка.
После правиха секс.
И през ум не й бе минавало, че Едик може да й стане любовник. Беше й хубаво с него, просто се радваше на мига. След това й се прииска хубавите им отношения и сексът да гарантират сигурността й. Никак не й се щеше утре, след изпълнението на поръчката, да се превърне за него просто в използван парцал.
Предния ден бе смятала, че не е толкова трудно да се убие човек: вземаш винтовката, прицелваш се, натискаш спусъка и това е — готово. Но сега започна да й се струва, че не е чак лесна работа, все пак имаше някакви угризения на съвестта. Обектът за отстрел не беше животно, а разумно същество, и може би има семейство, за което трябва да се грижи.
Двамата с новия й работодател и любовник пътуваха към мястото, откъдето й предстоеше да стреля. Сърцето й се беше свило от притеснение.
Но то се изпари веднага щом пристигнаха на мястото. Едик я придружи в апартамента, нает специално за случая. Все пак това беше първата й поръчка, той трябваше да се убеди във възможностите й, да види как се справя на практика.
Беше напълно спокойна, в жилите й потече лед. Мислите й бяха ясни и трезви, настроени на бойна вълна.
Намери винтовката в хола под дивана. Взе я и провери дали е заредена.
— Не се притеснявай, всичко е наред — каза й Едик.
Но тя сякаш не го забелязваше. Трябваше да се убеди лично дали винтовката е заредена. Колкото и да я увещаваха, нямаше да се успокои, докато не провери лично.
Едик я заведе до прозореца.
— Виждаш ли блока отсреща и онзи вход там? Сега трябва да пристигне една кола и от нея да слезе мъж. Ще ти кажа дали е той, или не. Ако е нашият човек, действаш.
Зоя хвана винтовката в положение за стрелба, дотика патрона в патронника и взе на мушка входа на блока. Изчисли разстоянието — точно шестдесет метра. Нищо и никакво разстояние — вероятността да улучи точно бе сто процента.
Но дали ръката й няма да трепне, докато стреля?
Беше сигурна, че няма.
Чувстваше се като робот, бездушен механизъм.
— Какво правиш, не бързай. Още не е пристигнал. Ако стоиш така, ръката ти ще се измори — обади се Едик.
Не му обърна внимание.
Ръката й бе силна, нямаше да се измори чак толкова.
Вече се бе адаптирала към мястото — струваше й се, че това е най-важното условие за успех в работата й.
След около пет минути свали винтовката, отпусна малко мускулите на ръката си. Но погледът й остана прикован във входа на блока.
Накрая колата се появи — бял нисан с десен волан.
— Готови!
Този път Едик беше чут. Тя нагласи винтовката на рамото си.
От колата слезе мъж с дебело кожено яке, кепе на главата и цигара в уста. Явно бързаше. И дори не допускаше какво ще му се случи след малко.
Застанал с гръб към мушката, заключваше колата. В момента, в който извади ключа от ключалката, Зоя натисна спусъка.