Куршумът го уцели точно в тила. Кръв и мозък опръскаха белия покрив на нисана. Ужасяващ контраст. Но на нея й бе все едно.
Съвсем спокойно се дръпна от прозореца и сложи винтовката на масата.
В коридора имаше трикрилно огледало. Преди да излезе, Зоя се спря пред него. Огледа се, пооправи прическата си. Беше невъзмутимо спокойна. С удоволствие би си сложила и малко червило, но дамската й чанта бе останала в колата заедно с несесера в нея.
— Хайде, тръгвай! — нервно я дръпна за ръката Едик.
Очевидно много бързаше да напусне мястото.
Тя го погледна студено и тръгна след него.
— Ей, нервите ти да не са от желязо! — подметна той, вече в колата.
Незабелязани от никого, излязоха от двора на блока и свиха по оживената улица.
— Жалко — унесена в мислите си, каза тя.
Погледът й бе устремен напред.
— Какво, за човека ли ти е жал?
— Не, жалко, че оставихме винтовката. Хубава винтовка беше…
— Е, не, ти направо ме разби, честно! — опули се учудено насреща й Едик.
— Доволен ли си от мен? — попита го сухо.
— Иска ли питане…
— Свърших си работата както трябва, нали?
— Спор няма.
— Тогава си цакай, приятел!
— Да, да — закима той и бръкна в шубата.
Зоя изтръпна — ами ако извади пистолет?
— Абе спокойно, не се бой! — Той разбра веднага какво си е помислила. — С пръст няма да те пипна. Такива като теб не се намират под път и над път.
Извади парите — зелени банкноти, свити на руло и стегнати с ластик. Подаде й ги.
— Ако искаш, преброй ги — подхвърли небрежно.
Много грешеше, ако смяташе, че няма да послуша съвета му. Тя ги преброи внимателно и старателно ги прибра в чантата си.
Това е, работата беше свършена.
Зоя се протегна, прозя се и сякаш между другото попита:
— Я кажи сега кого убих.
В апартамента й беше топло и уютно, по телевизията даваха някаква сапунка. Ирка направо беше влязла в телевизора.
Зоя, Анка и Любка седяха в кухнята — пийваха си кафенце и си хапваха сладко шоколад. Тонка се въртеше около печката, беше професионален готвач. На единия котлон вареше нещо, а в тигана цвърчеше месо.
Хладилникът беше пълен с какви ли не мезета и питиета: черен хайвер, пушена риба, сервилат, кашкавал, кисели краставички, водка, вино.
С Анка и Люба бяха учили в един университет, но Зоя бе в по-горен курс. Имаха общ интерес — спортната стрелба. Анка и Люба бяха по-добри с пистолет, а Зоя беше спец с винтовката. На тази почва се сприятелиха.
Ирка, Витка и Тонка й бяха съотборнички при шампионите по стрелба и бяха приятелки.
Заформяше се запивка.
— Апартаментът е много готин — каза Анка. — Добре си се уредила.
Самата тя живееше заедно с Люба, бяха под наем в някаква дупка.
— Какво, да не са ти повишили стипендията? — попита с ирония Витка.
Тя работеше като лелка в детска градина. Заплатата й беше толкова голяма, че можеше да изкара цял ден с нея.
— Аха, три пъти — подсмихна се Зоя.
Да знаеха само откъде има толкова пари…
— Жалко, че не кандидатствах в спортната академия — със съжаление каза Витка.
— Аз пък мисля, че може да се живее добре и без да завършваш университет — каза Зоя.
Момичетата даваха мило и драго, за да имат повече пари. Може би щяха да приемат предложението й… Беше намислила нещо и се очертаваше дълъг разговор. Но го отложи за по-късно.
— Хапването е готово! — обяви Тонка.
Всички се оживиха и започнаха да редят масата. Водката влизаше много добре с вкусните и засищащи мезета. Към единадесет часа вечерта дружките й вече бяха обърнали доста чашки. Зоя също се беше позаформила прилично.
— Момичета, да излезем някъде, а? — предложи Витка.
— Че защо не, да излезем!
Предложението беше прието с голям ентусиазъм от всички. Беше им писнало да стоят в тясната квартира, прииска им се да се разнообразят малко навън. Зоя нямаше нищо против да се позабавляват.
На няколко пресечки от блока й имаше дискотека. Решиха да отидат там. За по-бързо решиха да минат през парка. По това време в него нямаше жива душа, но нямаше от какво да се плашат. Ако някой трябваше да се страхува, от тях трябваше да се боят.
В парка срещнаха някакво момче. Вървеше по една слабо осветена алея и ги изгледа накриво. „Гледай ги как са се натряскали патките“ — горе-долу така възприе погледа му Любка.