— Слушай, не ти ли писна вече? — вяло попита Едик.
Предния ден момчетата бяха докарали проститутка. Един вид, играчка за секс съботник. Нито стотинка нямаше да види от него, но на нея й беше все тая. Дори се радваше. Нали щеше да е само с него — къде-къде по-добре, отколкото да я нагънат групово.
Всичките му сокове изпи през онова място. И не се уморява. Той вече едва се държеше, а тя мляс, та мляс.
Зоя също му бе правила такива неща, но само ако и той слезе по-надолу. Тя беше ненаситна за секс, но всичко при нея беше с едно условие — ти на мен, аз на теб. Никога не изпускаше личното удоволствие.
Освен това беше умна. Сечеше й пипето.
Случайно му излезе поръчка за голям мафиот. Даваха сто и петдесет бона за него — направо ум да ти зайде. Но беше много сериозно — не се допускаха никакви издънки. Изпълнителят на убийството трябваше да бъде ликвидиран, без значение дали е супер специалист или не.
А Зоя показа висока класа — стреля от голямо разстояние, от неудобен ъгъл и прати куршума точно в десетката. А като награда за това трябваше да бъде пратена в гроба. Но се оказа, че мадамата не е вчерашна. Навреме бе схванала какъв е случаят и бе разгонила фамилията на Мизерника. Че и пистолета му взела. А после си събрала багажа и изчезнала в неизвестна посока с момичетата си.
Иди я търси сега…
— Престани, стига, писна ми… — каза той, отблъсквайки курвата от себе си. — Събирай си партакешите и се прибирай вкъщи!
— Ама вече е късно — плахо запротестира тя.
Три часът през нощта. Време беше за сън. А тази нещастница се буташе да спи в леглото му… Я да върви по дяволите!
— Знаеш ли колко ми пука!
Проститутката припна от леглото и се облече. Той се бе излегнал мързеливо и я наблюдаваше. Фигурката й си я биваше, но лицето й хич го нямаше. И изобщо вече му беше писнало до втръсване от нея.
— Ще ме изпратиш ли? — попита го тя.
Ама че нахалство.
— Не знам къде е вратата…
Всъщност беше права. Трябваше да стане, да й отвори вратата и да я натири навън. Но изобщо нямаше желание да става и да ходи където и да било.
— Не е толкова сложно, ще се оправиш и сама — махна й вяло и се завъртя на другата страна. — И затвори хубаво вратата.
Жрицата на любовта изчезна. Унасяйки се в сладка дрямка, чу как бравата изщрака, вратата се отвори, изскърца и отново се затвори. Е, това е, вече може да спи спокойно.
Но оная не си беше тръгнала. Връщаше се за нещо. Ето я, идваше към стаята.
— Писна ми от тебе, гадина такава!
Едик скочи от леглото и се обърна рязко към проститутката. Само че… това не беше тя.
— Защо се караш така, скъпи?
— Зоя?! — От сънливостта му не остана и следа.
— А ти какво си мислеше, че съм привидение? — Върху устните й заигра дяволска усмивчица.
Той пъхна ръка под възглавницата, но в ръцете й на секундата се появи пистолет.
— Не мърдай! — спря го тя.
Едик замръзна като парализиран.
— Знаеш, че стрелям добре.
Знаеше го по-добре от всеки друг.
— Как влезе? — попита той.
— Чаках до вратата. Добре че твоята курва излезе сама. Справих се лесно с нея. Ако беше тръгнал и ти, вече щеше да си труп.
— Говориш така, сякаш изобщо не ти е жал за мен…
— Не ми е жал. Вече си мъртвец.
— Зоя, недей така, моля те. Имали сме толкова хубави моменти… Спомни си само как лудувахме заедно…
— Каквото било, било. Наредил си да ме очистят, но успях да се отърва. Сега аз си наредих да те унищожа. Само пробвай да ми се измъкнеш…
— Зоя, не прави глупости, хайде да се договорим…
— Давай. Сто хиляди долара и се разделяме по живо по здраво…
Едик облекчено въздъхна.
— Ето, виждаш ли как се разбрахме… В момента обаче нямам сто бона.
— А колко?
— Четиридесет…
Не лъжеше. Точно толкова имаше в тайника му.
— Е, какво седиш. Вади парите. Чакам!
Той стана от леглото и тръгна към шкафа. За целта трябваше да мине покрай Зоя. Точно това бе целта му.
— Даже не си и помисляй! — сряза го тя, леко отстъпвайки две крачки назад.
Ама че хитруша, мислите му даже чете.
— Жалко — добави тя.
— Какво жалко?
— Жалко, че ще трябва да те убия.
— Ей, чакай малко. Нали се разбрахме…
— Какво сме се разбрали? — учудено повдигна вежди жената.