Зоя разбра, че двамата всеки момент ще си тръгнат, и незабелязано се измъкна от тира.
— Че аз никога през живота си не съм ви виждал — проехтя гласът на Митрич отвътре.
Едва успя да седне в колата, и двамата непознати излязоха от тира и се насочиха право към бавареца.
— Карай след тях — кимна Зоя.
— Защо? — попита Тонка.
— Знаеш ли за какво бяха при Митрич?
— Е, казвай, де!
— Предлагаха му два бона, за да направи на някого дум-дум. Все пак Митрич е първокласен стрелец. По принцип си е готов килър. Но той отказа.
— Ами не иска да се забърква с такива неща човекът — някак натъжена каза Витка.
Като всяка нормална жена, тя искаше семейство, съпруг и дете.
— Да се омъжиш, ли си приритала? Ами първо вземи си изкарай зестрата! — веднага й запуши устата Зоя.
— Ще си я изкарам — озъби й се момичето и замълча.
Можеше да й напомни за убитото момче, за престрелката в кариерата, но си премълча — беше излишно.
— Общо взето — продължи Зоя, — трябва да си поговорим с тези типове, да им предложим услугите си.
— Имаш ли поне представа кои са?
— Ами точно това трябва да разберем!
Предстоеше им да проучат какви са онези двамата: мутри или просто бизнесмени; къде живеят, с какво се занимават; имат ли възможности и какви. С една дума, Зоя искаше да събере достатъчно информация за тях. Колкото по-пълна, толкова по-добре.
Това трябваше да се направи не само за да могат да им предложат услугите си. Зоя искаше момичетата й да влязат в ролята на частни детективи, нямаше да работят само като снайперисти. Екипът й трябваше да поеме сам всичко — оперативно-информационната подготовка на акциите, проучването на обектите за ликвидация, определянето на достъпа до тях… Снайперисткият изстрел бе просто последният щрих в целия този огромен труд.
Белокосият господин беше свикнал да обядва в ресторант, и то в най-престижните. Понякога се хранеше сам, понякога в компания. Днес беше сам.
Тъкмо си беше поръчал. Дори салатата не му бяха донесли още.
— Извинете! Свободно ли е при вас?
Зоя беше много любезна. Беше облечена с черни тесни дънки — с нейната фигурка изглеждаше доста секси. И за лицето си се беше погрижила — специално посети салон за красота. Без да иска, гримьорът й беше придал вид на елитна проститутка. Това беше само плюс за нея.
Мъжът учудено повдигна вежди.
— Ами навсякъде е свободно — каза той и обгърна с поглед целия салон.
— Но на мен ми се иска да седна при вас…
— Извинете, но нямам нужда от вашите услуги — намръщи се той.
Ядосан, изглеждаше доста страшно. Зоя го знаеше. Още малко, и културното поведение щеше да бъде последвано от грозни ругатни.
— На мен ми се стори, че имате нужда — разочаровано въздъхна Зоя.
Но не мръдна от масата. Напротив, седна на свободния стол.
— Не, ама ти наистина си много нагла. Разкарай се оттука, докато не съм се ядосал.
— Недейте така, Инокентий Михайлович. Не съм някоя уличница, за да говорите така с мен.
— Ти какво, да не смяташ да ме заплашваш? И откъде знаеш как се казвам?
— Да не мислите, че седнах при вас случайно? Напразно ме гоните. Точно аз съм човекът, от когото имате нужда.
— Ако искаш да знаеш, миличка, сега не мога с проститутки…
— Знам. Вие сте същински Казанова. Прелъстяването на една порядъчна жена за вас е много повече от самия секс.
Инокентий Михайлович я погледна с интерес.
— О, аз обожавам и секса.
— И ако не бях проститутка, вие сигурно щяхте да ме свалите. — Зоя му се усмихна мило.
— Много е вероятно — усмихна й се той в отговор, но с половин уста.
— Ами ето, казвам ви, че не съм проститутка. И никога не съм била. Искам също да ви кажа, че не бихте могли да ме прелъстите.
— И защо мислите така? — Той отново премина на „вие“.
— Защото имате някои малки проблеми със здравето…
Инокентий Михайлович Ковригин се лекуваше от гонорея. Причината за заболяването му беше съвсем банална — не признаваше презервативите.
— Какви проблеми със здравето? — напрегна се той.
— Една много симпатична жена ви е подвела. Казва се Ира. Фамилията й няма нужда да казвам.
— Опитвате се да ме шантажирате, така ли? — веднага се навъси господинът.
— Какъв е смисълът да ви шантажирам? — подсмихна се Зоя. — Не сте женен. А в средите, в които се движите, думата „трипер“ звучи гордо.