А апартамента все пак си го върна. Скъп ремонт и луксозно модерно обзавеждане — това беше компенсацията, която онзи негодник му остави. И родителите си излекува, върна ги към нормалния живот.
Край, вече можеше да се върне към нормалния живот. Затова днес бе крачил бодро към дома си, уж тези шест месеца изобщо не са били, уж току-що се връщаше от казармата. Настроението му беше превъзходно. Но не щеш ли, дяволът обърка всичките му планове — появиха се онези мутри, сбиха се, стреля се. Натъркаляха се трупове. После — ченгетата, разпити, протоколи.
Но най-после си беше вкъщи. Седеше на празничната трапеза, ала не беше весел, мъчеше го лошо предчувствие.
— Благодаря ти, синко, че се грижиш за нас с майка ти. Благодаря ти, че ни измъкна от дупката — каза баща му и отново вдигна чашата с минерална вода.
— Да пием за твое здраве, сине!
Студената минерална вода бе къде-къде по-приятна на вкус от водката, но на Никита му се прииска да пийне нещо по-силно — да успокои напрежението поне малко.
— Нещо май нямаш настроение, синко — забеляза майка му. — Какво има?
Никита мълчеше.
— Да не се е случило пак нещо лошо? — попита баща му.
— Е, защо мълчиш?
— Не знам, може и да се е случило. Не знам… Но общо взето… Общо взето, ако случайно изчезна, заключвайте вратата и си стойте вкъщи. Като миналия път.
— Почна се старата песен — навъси се баща му. — Пак ли си се забъркал в някаква каша…
— Ами… не аз се забърках. Забъркаха ме… Може би ще се наложи да се защитаваме. Ние тримата…
— Но нали ходим на работа…
— Работа означава да ти плащат много пари. А вие, извинявайте, имате просто работни места, вие сте само трудово заети и нищо повече. С една дума, имам достатъчно пари. Ще ви дам половината, а другата ще оставя за себе си. Стойте си вкъщи и не си показвайте носа навън.
— Както кажеш, синко… — Майка му не беше очарована от новината, но не падаше духом.
И баща му не изпадна в паника. Май вече бяха свикнали с нестандартните ситуации.
Неведнъж се бяха опитвали да ги отвлекат, за да влязат в следите на Никита. Първо го бе направил Чугунов и бе загубил четирима от своите.
След това ги нападна Бермуда. Три мутри намериха смъртта си пред вратата на този апартамент. На следващия ден сценарият се повтори. Отново бяха хората на Бермуда и отново имаше стрелба. Никита бе убил петима накуп.
Имаше много жертви, но за сметка на това родителите му бяха живи и здрави. Ако спазваха указанията му, всичко щеше да е наред. Вратата на апартамента беше устойчива, бронирана. Оченцето на видеокамерата показваше цялата площадка на етажа, всичко се виждаше на екрана на монитора. И бутонът за сигнализиране на полицията им беше подръка. А пък за работата… Това бяха бели кахъри. Винаги можеха да си намерят друга.
Но може пък и да преувеличаваше опасността. Възможно бе никой да не го притеснява. Но от главата му не можеше да излезе трупът на белязания и лицето на оня другия, който го обвини за смъртта на другарите си.
Възможно бе също бабаитът да осъзнае абсурдността на претенциите си. Но можеше и да не го направи. В такъв случай щеше да започне разчистване на сметки и Никита ей така, за нищо и никакво щеше да получи куршум в челото. Ще го убият, без да им мигне окото. Още повече че нападателите му са от мутрите, които спазват правилата и законите на престъпния свят. Явно бяха някакви главорези…
— Вие си стойте спокойно — каза Никита на родителите си. — Аз май трябва да вървя вече…
Прибра се в стаята си и се затвори. Отиде до прозореца и огледа двора. Като че ли нямаше непознати коли. Подозрителни типове — също.
Никита се успокои, но не остана със скръстени ръце. Започна да си приготвя багажа. Сякаш заминаваше на заточение.
В един огромен сак сложи вещи от първа необходимост. Подреди там и всичко за примитивната си дегизировка. Сложи и бронежилетка с трети клас защита, наследство от проклетото минало, стига е събирала прах в шкафа.
Откри още едно наследство от това минало и старателно го нареди на масата — трите пистолета ТТ. Бяха съвсем новички — още със заводската смазка, увити в промазана хартия. Но и трите бяха минали през нелегална работилница — на дулата им беше направена резба за заглушители. А ето ги и тях самите, вървяха в комплект с пищовите, както и патроните — по два магазина за всеки. Освен това имаше и две гранати — едната отбранителна, Ф-1 — лимонка, другата нападателна — РГД-5, на жаргон пиратка. С такъв арсенал не можеха да го изплашат никакви мутри.