— При мен всичко е наред. Намерихме още един ликвидатор.
— Кой?
— Бивш военен от специалните части. Снайперист професионалист.
— Мъж?
— Че какво!
— Ами не, нищо…
Наистина, какво лошо имаше в това, ако във фирмата им работеше и мъж? Какво, те да не би да не са хора?
На същото мнение беше и Витка. Тя отговаряше за другата бригада.
— А ние си харесахме две момчета — каза тя. — За снайперисти хич не ги бива, но единият е перфектен шофьор, а на другия пипето му сече много добре, доста е цапнат в устата, но каквато информация искаш, такава ще ти намери.
— Да кажем, че ще са помощни специалисти — реши Зоя.
Активността на бригадирите й харесваше. Разширяваха отрядите си, увеличаваха огневата сила. Още повече че поръчките ставаха все повече с всеки изминал ден.
И Зоя не стоеше със скръстени ръце. Беше си харесала вече две момичета — Оля и Таня. Не, не за снайперисти, а за лична охрана. Биеха се отлично, започна да ги обучава и да стрелят. Все по-често й се налагаше да се среща със солидни хора. Трябваше да поддържа реномето си на високо ниво.
Зоя погледна Анка и Любка.
— Не може да нямате някакви познати момичета от академията — каза тя и обгърна с поглед всички. — И в отбора на шампионите по стрелба има много.
— Ами момчетата? — попита Витка.
— Идеята за момчетата не е лоша. Стига, разбира се, да са свестни. Но основно търсим жени. Имам им по-голямо доверие…
— Ясно — кимна Анка.
— Бизнесът върви добре. Поръчките стават все повече. Трябва да привличаме нови хора на работа. Но с тях трябва да се действа крайно предпазливо. Нали разбирате, конспирацията преди всичко. Да, между другото, за конспирацията…
Система за връзка на три нива Зоя беше измислила сама. Ако някой от бригадирите искаше да се свърже с нея, звънеше на първия диспечер, той пък, от своя страна, на втория, а след това се правеше връзката с посредника. Който пък се свързваше със Зоя. На всеки бригадир се падаха по двама диспечери и един посредник. Вече беше намерила подходящи хора за тези длъжности и организира работата им.
Това беше последната й среща с момичетата. Отсега нататък щеше да поддържа връзка с бригадирите чрез посредник.
Тристепенната връзка започваше да функционира от този ден. Бригадир-посредник-Зоя.
Тази система за връзка, както и организацията, разбира се, не бяха перфектни, но основното им достойнство се състоеше в това, че не можеха бързо да се преодолеят всички стъпала. От момента, в който хванеха и развържеха езика на някого от килърите, до момента, в който се доберат до нея, щеше да мине доста време. Докато стигнат до бригадира, докато минат през диспечера, Зоя вече щеше да е в час с нещата и щеше да успее да ликвидира посредника. И край, веригата се прекъсваше.
Реши да не споменава на момичетата за ликвидирането на посредника. Само им обясни плюсовете на това нововъведение и им даде съответните указания. Отсега нататък фирмата им преминаваше към нова организационна система.
Шеста глава
Връзката с бригадата на Анка се поддържаше от Леша Ветряков — свястно момче. И добро. От гледна точка на секса.
Днес сутринта й се обади и й прати съобщение на пейджъра, че трябва да отиде при него. Имало някаква информация за нея.
Можеше да го извика при себе си, но реши, че е по-добре да отиде. Така и направи. В тристайния му апартамент се отбиха Оля и Таня, след това влязоха Витка и Галка. Огледаха прецизно всеки ъгъл, после внимателно провериха района около блока. Всичко беше наред. Зоя вече можеше да се качи.
В апартамента на Леша беше приятно и уютно. Той самият беше много приятен. Освен това беше силен и сексапилен.
Зоя предпочиташе да наема жени, но за посредници беше наела мъже. И никак не съжаляваше за това. Редките забави със случайни момченца не й носеха нужното удовлетворение. А за секс беше ненаситна. Така че всяка нейна среща с Леша започваше по един и същи начин…
— Лешик, чакал си ме? — попита го пренебрежително.
— Що за въпрос? Разбира се, че ви чакам!
— А къде е шампанското?
— Не ми е до това сега — намръщи се Леша.
И Зоя също смръщи вежди. Фамилиарно-игривият й тон изведнъж стана хладен.
— Нещо сериозно ли е?
— Анна е изчезнала. Люба също. И това, като имаш предвид, че не е изпълнена една стара поръчка.
Зоя знаеше много добре за какво става дума. Един мафиотски бос беше поръчал убийството на приятелчето си. Мястото на ликвидацията бяха Канарските острови. Но поръчката така и не беше изпълнена. Първо дълго не можеха да открият жертвата, после Марта стреля не по когото трябва. После откри момчето, но съобщение за ликвидацията му така и не беше получено. А ето че сега Анка и Любка бяха изчезнали.