Никита летеше като окрилен. Трудно му беше да сдържа вълнението си и да спазва правилата за движение. Стараеше се да забелязва навреме всички пътни знаци, да намалява скоростта.
Не обръщаше никакво внимание обаче на датчика за гориво. И беше много учуден, когато колата изведнъж заглъхна и спря.
Вече беше далеч от града, на около двадесет километра. Не намери никаква резервна туба в багажника. Но по шосето минаваха достатъчно коли. Профучаваха покрай него с висока скорост. Все пак някой може да благоволи да спре.
Първо го задмина някакъв стар москвич. Шофьорът не намали, но пък му показа заканително юмрук — демек, дръж се, господарю, скоро ще дойде нашата народна власт и тогава ще видиш ти как ще ти конфискуват мерджанчето. И ще се качиш на москве. Никита не беше богаташ, в момента обаче караше новичкото и шикозно западно возило. Затова шофьорът на един не по-малко луксозен джип „Чероки“ го взе за свой човек. Прояви, така да се каже, класова солидарност и спря.
Но зад волана не седеше мъж, а млада жена. При това доста симпатична. Имаше привлекателно лице, свеж вид, спортна фигура. Беше облечена строго официално — в скъп и удобен костюм с панталон.
А в очичките й горят дяволски искрици.
— А казват, че хубавите мъже не се срещат под път и над път — сладострастно измърка тя и съблазнително облиза горната си устна.
Сигурно беше някоя нимфоманка…
— Искам малко бензинче…
— А пък аз искам малко да ви…
Блондинката изгаряше от желание за секс.
— Откъде ще започнете? — подсмихна се Никита.
— Ами от там — каза тя и похотливо сведе поглед надолу да му посочи от къде ще започне.
При други обстоятелства Никита не би възразил, но вече си имаше Марта.
— Трябва ми бензин.
— Предлагам да направим бартер.
Тя се пресегна през седалката и най-нагло се опита да го хване за… Никита се дръпна.
С тази нимфоманка просто не можеше да се говори.
— Извинете… — Той тръгна да слиза от колата, но мадамата го спря.
— Добре де, малко попрекалих с шегите. — Изведнъж стана строга, като учителка на първолаци. — Извинете ме. Но понякога ми става нещо. Много обичам да разигравам мъжете.
— А пък аз обичам да разигравам жените.
— Много добре. Значи ви трябва бензин.
— Страшно.
— А туба имате ли?
— Да, празна.
— И празна да е, вземете я и се качвайте. Тук наблизо има бензиностанция. Ще ви закарам дотам и ще ви върна.
— Благодаря!
Никита взе тубата от багажника, заключи колата и се качи в джипа.
Вътре беше топло и уютно. Очарователната блондинка вече не играеше ролята на перверзна прелъстителка, а изглеждаше като недостъпна дама. Никита беше много заинтригуван от поведението й.
Вече бяха минали около километър, а бензиностанция все нямаше.
— Искате ли пепси? — попита го жената.
Сякаш прочете мислите му. Гърлото му беше пресъхнало и нямаше да е зле да се освежи малко.
— Честно казано, не бих ви отказал. Но първо да се запознаем. Как се казвате?
Беше твърдо решен да й плати и за пепсито, и за това, че му помага да реши проблема с бензина.
— Оля.
— Олга…
— Както искате, така ме наричайте.
Кутийката с пепси се появи в ръката й като с магическа пръчица. По същия невероятен начин фокусниците вадят от нищото монети, балони и кърпички.
— Благодаря.
Никита отвори кутийката и с удоволствие отпи няколко глътки.
— Странно, бензиностанция все няма и няма — каза той.
— Е, как да няма, ето я!
Той се вгледа в далечината, но не видя нищо. Изведнъж пред очите му падна черна пелена, главата му се замая. Сънят го повали с цялата си тежест, на която той нямаше сили да устои…
Сева Кварцов се беше върнал от затвора само преди няколко дни. Седем години беше на топло, излежа си целия срок, от първия до последния ден.
Родителите му не го проклеха нито тогава, нито сега. Посрещнаха го с хляб и сол, както се казва. Но, виж Пашка… Пашка изчезна някъде. Отиде на дискотека и не се върна повече. Заедно с приятеля си.
Полицаите започнаха да ги издирват. Но някак през пръсти ги търсеха, без да си дават много зор. Онзи ден Сева се отби при следователя. Искаше да му даде акъл как да ги търсят. Капитан Лодочников се казваше, говедото му с говедо. Замалко не го изхвърли от кабинета. Казва, махай се оттука, пандизчия шибан, да не те пратя пак да търкаш нара в затвора. Та такива ми ти работи.