Позволяваха си да му държат такъв тон, защото тогава беше господин Никой. А днес… Днес още си е господин Никой, но господин Никой с перспектива.
В града си имаха свой мафиотски бос. По-скоро босче. А за Сева си беше направо босченце. Казваше се Юра Грузд. Двамата със Сева някога бяха тартори на кварталните хулигани. Направиха си нещо като улична банда. Хубава банда беше. Даже си имаха устав, кодекс на честта. В мазето на един блок си бяха направили фитнес зала. По цял ден вдигаха тежести, раздаваха си крошета. Но това беше през осемдесет и пета, когато живееха, без да мислят за бъдещето.
А след това Сева попадна зад решетките. Заради Юрка го нападна някакво говедо. Един такъв здрав чичка, като че ли беше затворник. Сбиха се и нещата стигнаха дотам, че замалко щеше да изкорми Юрка. Даже тръгна да вади нож. Но Сева се оказа по-бърз. Извади бокса от джоба си и като му вкара един… — шиповете се забиха директно в слепоочието на чичката. Първо само беше загубил съзнание, а след няколко часа в болницата опънал краката.
Юрка стана герой за всички — че как, такава атака да отблъсне. А Севка — два пъти по-голям герой, но него го тикнаха зад решетките, а Юрка остана да си живурка на свобода…
И хубаво си поживя. През осемдесет и шеста отиде в казармата. Някъде в морската пехота беше служил. И накара всички момчета от бандата да минат казармата по същото време. Почти всички влязоха с него — кой в десантни войски, кой в морската пехота. А през осемдесет и осма вече се прибраха отслужили. Някои се уредиха на работа, други започнаха да учат. Но през деветдесета Юрка ги привика и събра отново цялата банда около себе си. Общо бяха около петнадесет здрави момчета. Развъртяха се малко из града и за няколко месеца направиха така, че всички частници бяха под тяхна „закрила“.
Сега Юрка не си знаеше парите и тънеше в разкош. Групировката му се състоеше от тридесет бойци. Самият той живееше не в къща, а в палат и караше не една западна кола, а няколко. Имаше си личен бизнес, опекъл си беше работата. С една дума, баровец и половина.
Но и Сева не беше вчерашен. В затвора се беше събрал с много сериозни хора. Доказа се като силен човек и заслужи уважението им. Бяха много авторитетни хора от подземния свят. Единият даже беше кръстник на мафията. Сега се подвизаваше някъде в столицата.
Момчетата, които работеха за Юрка, също уважаваха Сева. За тях Сева Кварцов беше жива легенда. Всички знаеха, че Юрка дължи изцяло на него днешното си високо положение.
С една дума, Юрка нямаше друг избор, освен да му отстъпи мястото си. Севка щеше да го направи свой бригадир. А самият той щеше да спретне още няколко бригади. Че нещо доста бяха изостанали тук момчетата. Превърнали се в някаква измислена мафия от местен тип, да му се не види!
Предния ден бе срещнал някои стари дружки от бандата. Всички имаха големи надежди за него.
А тази сутрин се срещна и със самия Юра и му каза:
— Ниско се целиш, братле.
Демек, отдавана трябваше да си на нивото на мафиотите в столицата. Че то Москва е на две крачки, няма и сто километра до там.
— На мен и тук ми е добре — сви рамене Юрка.
Едната му вежда потрепери нервно. Усещаше, че Сева е по-силен и имаше по-голям авторитет. Но не искаше да му стане подчинен. А щеше да се наложи…
— Ами стой си тука тогава. А аз ще дръпна към столицата. Там имам връзки с много сериозни хора.
— Това си е твой проблем.
— Мой е.
— Но ще ми дадеш десетина момчета и две коли.
— Това пък защо? — напрегна се Юрка.
— Какво, да не се стискаш?
Юрка замълча многозначително. Демек, мога и да съм стиснат, ако искам, имам пълно право на това.
— Я ми кажи сега кой лежа седем години на топло заради тебе?
Юрка стисна зъби. И прецеди:
— Това е минало…
— Да, но момчетата не мислят така.
Юрка беше готов всеки момент да избухне.
— Добре де, не се нерви. Момчетата ти ми трябват само за определено време — успокои го Сева. — Трябва да намеря брат си.
— Пашка ли? — малко се поотпусна Юрка.
— Него.
— Наистина чух, че е изчезнало някъде момчето.
— Ченгетата не си мърдат пръста.
— Мога да попитам тук-там.
— Няма нужда, сам ще го намеря. Но ще ми дадеш от твоите момчета. И две коли.
— Разбрахме се…
Свидеха му се момчетата на Юрка, не искаше да ги даде за постоянно. Не можеше да си даде хляба току-така. Но все пак Сева не беше кой да е. Беше един от основателите на бандата и момчетата много го уважаваха. Юрка също трябваше да го уважава — нали заради него му лепнаха седем годинки. Пък имаше и хора от пандиза, които щяха да застанат зад него. Познаваше се с авторитети от столицата. С една дума, групировката нямаше да позволи да го отреже.