Затова Юрка на драго сърце беше готов да му услужи с десетина момчета от бойците си за временно ползване.
Сева щеше ги вземе, но нямаше да му ги върне. Това щеше да бъде първата му бригада. А като потръгне работата, щеше да си направи още няколко бригади — в града имаше колкото щеш яки момчета. А Юрка ще го сложи в задния си джоб…
Но всичко това щеше да стане някъде в бъдещето. Сега трябваше да намери брат си. Трябваше да докаже на всички какво може Сева Кварцов. Нямаше търпение да прегърне Пашка. Разбира се, ако все още е жив…
Към обяд Сева оглеждаше две беемвета, съвсем прилични на вид. Строи и десетте момчета, които Юрка му пробута. Не бяха от старата гвардия — Сева не познаваше никого от тях. Явно старата му дружка го е направил нарочно.
Беше много глупав. Сева щеше да си ги присвои тези, а момчетата от старата банда сами щяха да се прехвърлят при него…
Следовател Лодочников излезе от къщи. Бързаше за работа след обедната почивка. Но не успя да стигне до колата си. Сева му препречи пътя. Изглеждаше доста внушително с новите си дрехи. Юрка му бе дал малко мангизи, та си купи някоя друга дрешка от пазара. Даваха му увереност и четиримата бабанки зад гърба му.
— Здрасти, шефе! — усмихна се през зъби Сева.
— Аа, ти ли си, Кварцов… — измърмори недоволно Лодочников. — Какво искаш?
— Имам едно-две въпросчета…
— За брат ти ли?
Капитанът вече не можеше да си позволи своеволието да изпрати Сева по дяволите. Но и не желаеше особено да говори с него. Но нямаше друг избор.
— Точно така.
— Добре, качвай се при мен в колата, ще поговорим.
Сева прие поканата и седна в шестицата.
— Напредвате ли с издирването на брат ми?
— Няма напредък.
— Абсолютно никакви версии ли? Няма ли за какво да се хванете?
— Ами как да ти кажа…
— Говори направо, бе, шефе, без да увърташ.
— Едно момиче ги видяло да се качват в някаква кола. Връщала се от студентска дискотека с приятелката си. Само че окъснели. Заради някаква свалка със студенти или нещо подобно, не знам точно. Но тъкмо отивали към спирката, и видели как брат ти и приятелят му се качили в една кола.
— Каква кола?
— Джип „Чероки“.
— Номера знаете ли?
— Ама и ти си един, Кварцов. Че нали, ако знаех номера, сега нямаше да разговарям с теб.
— Може пък момичетата да са запомнили номера, но да са се страхували да го кажат.
— Всичко е възможно. Знаеш, времената днес са смутни. Благодарение на такива като теб.
— Добре де, шефе, не се ядосвай. Кажи как да ги намеря тези момичета.
Не след дълго Сева вече пътуваше с две коли към посочения адрес.
Оксана си беше вкъщи. Не беше много сложно да я залъжат да се качи в колата при Сева. Изглежда, беше доволна, че има възможност да си поговори с него.
— Познаваш ли брат ми — попита той. — Паша Кварцов.
— Пашка ли? Той ви е брат?
Явно Сева й беше направил голямо впечатление. Все пак изглеждаше солиден мъж. И момчетата с него — от яки по-яки. Със западни коли…
— Роден брат. Е, какво, коте, можеш ли да ми кажеш нещо? Чух, че си го видяла да се качва в някакъв джип.
— Не в някакъв, а в „Чероки“. Съвсем новичък, черен, страхотен.
— А номера да си спомняш случайно?
— Не.
В това „не“ Сева чу „да“.
— Я си помисли по-добре!
Извади от джоба си автоматичен нож. Оголи острието и започна да си чисти ноктите с него, без да обръща каквото и да било внимание на Оксана. А тя, горката, замалко да се изпусне в гащите от страх.
— Е, какво, помисли ли си?
— Да… Виктор видя номера. Даже го каза… Само че аз не го запомних…
— Кой е този Виктор?
— Амиии… С една дума, бяхме гаджета.
— Студент ли е?
— Да.
— Хайде, отиваме при него.
Оксана тъкмо отвори уста да възрази, но Сева я погледна „много убедително“. Нямаше къде да ходи, трябваше да издаде приятелчето си.
Никита се събуди. Нещо тежко се стоварваше на тласъци върху него. Дали се е събудил наистина?