Замаяният му поглед видя като в мъгла изкривеното от екстаз лице на Олга. Беше чисто гола и го беше яхнала, подскачайки лудешки върху него. Огромните й гърди се движеха нагоре-надолу като криле на птица. Сякаш всеки момент щеше да литне…
Но не, прекалено много й харесваше да го язди. Трябваше да си признае, че и на него не му беше никак зле. Още малко, и щеше да изпразни оръдието.
Като се замисли обаче, няма на какво толкова да се радва. Най-отвратителното в цялата история беше, че това си бе живо изнасилване.
Лежеше гол на някакво твърдо ложе в непозната стая. Нещо повече, краката и ръцете му бяха разпънати и приковани с белезници, а на врата му бе закопчан метален обръч, като нашийник…
Изведнъж той се сети за всичко. За мерцедеса с празен резервоар, за джипа „Чероки“, за странната блондинка, за кутийката с пепси… Стоп! Всичко беше ясно. В напитката е било сипано нещо от сорта на клофелин.
Блондинката го беше упоила и го бе докарала в апартамента си. Явно беше нимфоманка и си падаше по садо-мазо. Това обясняваше и странното ложе, и белезниците, и металния обръч около врата му…
Даа, в много хубава история се беше забъркал, няма що…
Изнасилваха го най-нагло… Дали пък всичко това не беше просто сън?
Къде ти, такова нещо и в най-кошмарния си сън не беше сънувал. Жена да изнасилва мъж — това можеше да се случи само в реалния живот. Добре поне, че не го беше яхнал някой мъж…
Представи си подобно нещо и замалко да му се обърнат червата. Такаа, извадил беше късмет, че е жена. Пък и толкова симпатична. Не беше чак такава болка за умиране.
С удоволствие би й прошепнал няколко нежни думи. Но изведнъж откри, че устата му е залепена със скоч и вместо думи тя ще чуе само някакво безпомощно мучене. А той нямаше никакво желание да заприлича на крава или на племенен бик…
И ето, най-върховият миг дойде — Никита се освободи от излишната енергия. Но оръдието му остана все така твърдо и непоклатимо. Нито пада, нито се предава. А беше време вече… Олга продължи да подскача върху него и изобщо не й пукаше, че на него вече не му е хубаво…
„Ездачката“ все не можеше да се насити. С безконечните си подскоци накара Никита отново да свърши. Тогава се успокои и слезе от него.
„Уредът“ му обаче продължаваше да стърчи като флага на Кремълската кула. Сякаш в него имаше стоманено жило.
Олга изчезна. Нито му каза довиждане, нито му помаха с ръчичка. Сякаш той не беше човек, а машина за задоволяване на сексуални нужди. Впрочем, на Никита му беше все едно дали го смята за човек или не. Зарадва го самият факт, че го остави на мира. Сега можеше да събере мислите си и да намери изход от това крайно неприятно положение.
Но какво ставаше?
На нейно място пристигна някаква друга мадама. Не особено симпатична брюнетка с ястребов поглед. Гола. Имаше здрава спортна фигура, без капчица излишна мазнина, малки гърдички, плосък корем с мускулен релеф, яки крака и ръце.
— Хубаво момченце! — каза тя, разглеждайки го като стока.
Тя хвана напрегнатия му инструмент в дланите си, потри го, сякаш искаше да запали огън. Никита едва не извика от болка. Усещаше ужасно напрежение в слабините си, направо неестествено. Вероятно го бяха почерпили не само с клофелин… Имаше такива препарати, от които мъжкият член може да стърчи цяло денонощие. Брюнетката се качи върху него, наниза се на „шиша“ и започна да подскача като обезумяла. Никита обаче не изпитваше никакво удоволствие.
След това се появи още една мадама. След нея вече възприе съвсем сериозно факта, че го изнасилват.
Беше изтощен до крайност, пред очите му запрескачаха черни кръгове, напираше го да повърне… А тези кучки продължаваха да се гаврят с него. Една, втора, трета, четвърта… После се изредиха отново.
Жертвата им губи съзнание няколко пъти, но всеки път лисваха в лицето му кофа леденостудена вода и той се съвземаше. И отново търпеше, търпеше…
Вече беше загубил представа за времето. Можеше да е минал час, може два, а може би цяло денонощие… А освирепелите кучки продължаваха да се редуват и да се сменят…
Накрая се появи още една. Тя прогони Олга и пренебрежително погледна изнемощелия Никита.
Той помисли, че тя също ще го яхне. Но трябваше да се съблече, защото беше облечена, за разлика от другите. Строг костюм на бизнес дама. Грозно хищно лице и леден поглед на убийца. Убийца… Никита виждаше за първи път тази жена. Но изведнъж му се стори, че знае коя е. На нея също й се стори, че го познава.