Все още не знаеше със сигурност кои са хората вътре. Може да бяха врагове, дори смъртни врагове, но в никакъв случай не бяха приятели. Никой от хората й не знаеше пътя към тази къща.
Така че в колите бяха или ченгета, или мутри, които търсят мъст за смъртта на някого от авторитетите си. Ченгетата обаче не се возят в беемвета. Значи оставаха мутрите. Как бяха открили къщата й — това не беше най-важното в момента. Трябваше да унищожат тези пуяци, които явно са си въобразили, че са много велики и могат ей така, съвсем спокойно да навлизат във владенията й. Сигурно си мислят, че тя ей сега ще им падне на колене… Но не са познали…
Когато колите се приближиха на разстояние седемстотин метра, Зоя стреля. Усиленият куршум проби предното стъкло на първата кола и улучи шофьора в челото. Онзи потрепери и безжизненото му тяло се отпусна върху волана. Колата започна да криволичи, излезе от пътя и се заби в крайпътната канавка. Вторият баварец попадна в зоната на пряка видимост. Проехтя още един изстрел. Беше Оля. Куршумът й улучи шофьора. Беемвето загуби управление и се натресе в един крайпътен стълб.
От колите наизскачаха оцелелите бабаити с кожени якета. Паникьосани, започнаха да размахват пистолети, но веднага попаднаха под обстрела на снайперистките куршуми.
Бяха най-малко десетина човека. И половината предадоха богу дух. Останалите прецениха навреме, че няма смисъл да се бутат в устата на лъва, и се скриха зад колите. Зоя даде команда за стрелба по резервоарите. Първата кола пламна, после и другата. Един от мутрите се превърна в горяща факла и попадна на мушката на Галка. Тя стреля и го избави от страшните мъки. Оцелелите продължиха да се крият зад горящите лимузини. Бяха трима или четирима. Но момичетата нямаха възможност да ги вземат на прицел. Ако стреляха само от място, разбира се.
Зоя защити дома си. Но не за да продължи да живее в него, а за да оцелее самата тя. Къщата вече беше засечена, нямаше смисъл да остава повече в нея. Трябваше да се махат оттук колкото се може по-бързо. Добре поне, че имаше къде да отидат.
Тя нареди на Вика и Галка да държат мутрите под око, а на Оля и Таня — да приготвят колите. Но първо трябваше да минат през сауната, където беше Никита, и да го застрелят.
Зоя отиде в кабинета си, отвори сейфа, извади оттам куфарче с пари — в него имаше около сто хиляди долара. Не беше чак толкова глупава да държи всичките си пари вкъщи. За това имаше други, по-сигурни места.
Куфарчето с пачките не беше най-важното, което се съхраняваше в сейфа й. Там имаше и едно копче. Зоя го натисна. Точно след половин час къщата щеше да хвръкне във въздуха.
Тя свали от пост Вика и Галка и заедно с тях слезе на двора. Край, в тази къща повече никой нямаше да влезе. Беше без значение, че тук оставаха всичките им вещи. Не й бе жал за тях. И за Никита не й е жал. Не е единственият красавец на света в крайна сметка, имаше и други.
Двата джипа вече бяха в пълна готовност за тръгване. В тях имаше оръжие — пистолети, автомати, всякакви боеприпаси. Имаше с какво да довършат мутрите, които най-вероятно все още се криеха зад колите.
Зад волана на първата кола седеше Таня. Витка и Галка се качиха при нея. На тях беше възложена задачата да гръмнат мутрите. Зоя седна на задната седалка във втората кола, карана от Оля.
— Готови ли сме, всичко ли свършихте? — попита я тя.
Онази тръсна глава — да, всичко е наред.
Това трябваше да успокои тарторката, но нещо не й даваше покой.
Първият джип запали и тръгна. Портите се отвориха автоматично пред него.
— Тръгвай! — изкомандва Зоя.
Оля кимна отново, но колата не помръдна от мястото си.
— Аз…
Зоя понечи да й се скара, но думите й бяха заглушени от страшен тътен. Ураганна сила вдигна първия джип във въздуха. Той се взриви пред очите им и за секунди беше обгърнат от пламъци… Таня, Вика и Галка вече не съществуваха.
— Това е невъзможно! — ужасена възкликна Зоя.
Първата й мисъл бе, че мутрите са успели на бегом да преодолеят разстоянието до къщата и са посрещнали колата с изстрел от гранатомет. Но се оказа, че греши.
— Възможно е! — равно заяви Оля.
И се обърна рязко. В ръцете й се появи пистолет. Дулото му се вряза болезнено в устната на Зоя.
Със свободната си ръка изменницата свали перуката си… Дамата в черно не можа да повярва на очите си. Пред нея стоеше Марта.