Никита се събуди в луксозно обзаведена стая. Чувстваше се отпочинал. Но от това нямаше голяма полза.
Беше прикован към леглото, на ръцете и краката му имаше белезници. Добре поне, че не са му сложили пак проклетия нашийник да му стяга врата. Пак беше гол и възбуден, стърчеше като вишка. Явно поредната мадама трябваше да влезе всеки момент.
Той затвори очи и тихичко застена. Чакаше го същият кошмар. По-добре да се самоубие, отколкото да го преживее отново.
Изведнъж някъде отгоре изтрещяха изстрели. Един, втори, трети… Никита отвори очи, заслуша се. Възможно ли е някой да е нападнал къщата?
Изведнъж вратата се отвори. Той отново затвори очи. Вече нямаше сили да гледа тези извратени кучки…
Погледна, когато нещо изпука тихо над ухото му и разтърси дясната му ръка. Сякаш куршум улучи ключалката на белезниците.
Не можа да повярва на очите си. Пред него стоеше Марта. Абсолютно спокойно, тя насочи пистолета към другата му ръка. Последва втори изстрел. Куршумът разби и тази ключалка.
Марта го погледна чак когато се справи с оковите и на краката му. Но дори да бе останал окован, вече можеше да се счита свободен.
Тя му се усмихна и махна лепенката от устата му.
— Как се озова тук? — попита Никита.
Тъкмо щеше да му отговори, но изведнъж извърна глава към прозореца и се усмихна, сякаш видя някого. Никита също погледна натам, но не видя нищо. Тя обаче като че ли не само видя, но и чу нещо.
Погледна го отново и каза тихо:
— Идват насам…
— Откъде знаеш?
— Аз знам всичко. Легни, както лежеше досега.
Никита разпери широко ръце, разкрачи се и погледна към вратата. След секунда тя се отвори. На прага стоеше Олга. С пистолет в ръцете. Дори без заглушител. Че от какво да се страхува, кучката… Нали си е вкъщи…
За сметка на това пистолетът на Марта беше със заглушител и никой не чу изстрела. В гърдите на Оля се образува малка дупчица. До нея мигом цъфна още една.
Никита скочи от леглото, изтича към нея, дръпна я от прага и я бутна навътре в стаята, затваряйки вратата след себе си.
Безжизненото й тяло се строполи на пода, а в ръцете му остана перуката й. Ама че работа: разкошната й руса коса се оказа измама.
Марта се приближи до него, взе перуката и я намъкна на главата си.
— Хайде, да вървим — каза тя, хващайки го за ръка.
— Къде?
— Накъдето ни поведе Люба.
Беше вперила безумен поглед някъде напред, заслушваше се в нещо. Никита свали чаршафа от леглото, уви се с него, взе пистолета на Олга и тръгна след нея.
Марта го водеше уверено. Минаха през един коридор, после през някаква врата. Оказа се, че тя води към гаража. В същия момент оттам излезе една кола. Марта се качи във втората.
— Засега стой тук — нареди тя на Никита.
Той я послуша и се скри в гаража.
Момичето се беше побъркало. Пак бълнуваше за Люба. А нея вече я нямаше. Но тя я чуваше. И съдейки по всичко, получаваше добри съвети. Пълна идиотщина…
Никита продължи да наблюдава двата джипа от укритието си. Видя как жената в черно излезе от къщата заедно с кучките си телохранителки. Качиха се в колите. Зоя седна в джипа, в който беше Марта. Предстоеше й интересна среща.
Съвсем неочаквано, първата кола се взриви. Никита помисли, че и втората ще хвръкне във въздуха, затова се стрелна към нея, отвори дясната врата и видя Марта да държи невъзмутимо Зоя на мушката.
— Не се бой, скъпи — каза тя, без да го поглежда. — Тази кола няма да гръмне.
Никита отвори задната врата, бутна Зоя по-навътре и седна до нея.
Навън беше страшен студ. Премръзна целият. Все пак беше наметнат само с някакъв тънък чаршаф. Тога, туника — както щеш, го наречи, но по-топло от това нямаше да му стане. Освен това се бе наложило да ходи бос по снега. А в колата беше топличко, приятно.
Но топлината не го накара да се отпусне. Той набързо претърси Зоя. Не намери оръжие.
Тя се държеше доста самоуверено и дори се подсмихна надменно — демек, не ме е страх от вас.
Никита се наведе и опипа левия й крак през панталона. Точно така — кобур, закачен със специални каишки за глезена. А в него — малокалибрен браунинг. Конфискува й го веднага.
Изведнъж Зоя омекна, сви се цялата, погледът й стана мрачен. Сякаш й бяха изпуснали въздуха, като балон. Ето какво значи да загубиш и последния си шанс за спасение.
— Мадам, вие сигурно много съжалявате, че не можахте да ме изнасилите — с насмешка попита Никита.