Тя само го погледна изплашено, но не каза нищо.
— За сметка на това сега аз ще ви изнасиля. Извинете!
Марта не го разбра правилно и го погледна с упрек. Стори му се, че всеки момент ще насочи дулото към него.
За да разсее съмненията й, с един удар по врата извади Зоя от реалността.
— Това също е акт на насилие — поясни той и започна да съблича палтото й от лисица.
Не беше мародерство, просто замяна. Взе топлата дреха и й метна разкъсания чаршаф. С едната половина завърза краката й, с другата ръцете.
— Готово.
Зоя беше едра жена и раменете й бяха доста широки, така че палтото му стана точно по мярка.
— Трябва да тръгваме — монотонно изрече Марта.
— Разбира се — кимна Никита и понечи да отвори вратата.
Точно сега намери да слиза.
— Къде тръгна?
— Ами документите ми? Книжката, паспорта… Останаха там, в къщата. Трябва да ги намеря.
— Не ходи там!
— Защо?
— Защото не трябва.
— Питам те защо.
— Просто не трябва. Това е. Люба казва така.
Побиха го тръпки. Пак тази Люба… Остана в колата, но се премести на предната седалка.
Марта тъкмо натисна педала на газта, когато пред тях изведнъж изскочиха неколцина бабаити. До един озлобени и с пистолети в ръце.
— Ето я колата! — викна Канкана.
— Мръсниците са в нея! — ревна Баса.
— Стреляйте по годините! — кресна Пяната.
Сева нямаше друг избор, освен да се присъедини. Моментално откри огън по колата, изпразвайки целия пълнител на ТТ-то си.
— Бас ловя — каза Канкана, — че никой не е оцелял.
— Тръгвайте! — разпореди се Сева и пръв се насочи към колата.
Канкана, Баса и Пяната се затътриха след него с нежелание. Не го тачеха много като водач.
А всичко започна толкова добре.
Бързо откри Оксана, след това студента Витка. На Витка не му трябваше много време, за да си развърже езика. Понаместиха му малко кокалите и се разприказва. Много бързо се сети за номера на колата.
После всичко тръгна като по вода. Сева успя да се свърже с катаджиите и да научи адреса, на който живее собственикът на колата. И пълен напред.
Момчетата по принцип го уважаваха, а след като успя да открие похитителите на брат си, се издигна още повече в очите им. И без да се подвоумят, тръгнаха към къщата, която се намираше някъде на края на света.
Трябваше да се въоръжат с автомати, но Сева не искаше да притеснява пак Юрка. А без него не можаха да намерят по-мощно оръжие от пистолетите, които имаха. Наложи се да тръгнат само с ТТ-та. Впрочем, на него му беше все едно. С такива яки момчета като тях можеше и с голи ръце да види сметката на похитителите.
Но стана засечка.
Тъкмо приближаваха към къщата, шегуваха се нещо и изведнъж Чапа прегърна волана. Сева го хвана за косата и моментално дръпна ръка — в тила му зееше голяма дупка от куршум.
Колата кривна към крайпътната канавка. А тази, която ги следваше, се заби в един стълб. И като се започна една пукотевица…
Докато Сева разбере какво става, няколко от момчетата му вече бяха мъртви. Оцеляха само Канкана, Баса и Пяната. Останалите бяха простреляни от снайперисти.
Защо ли, ох, защо ли им трябваше да се приближават към къщата посред бял ден, че и отгоре на всичко да минават през голото поле… Недооцениха силите на противника… Издъниха се…
Добре че Сева не загуби самообладание, не си зарови главата в пясъка. Когато изстрелите утихнаха, изчака подходящия момент и на бегом се юрна към къщата. На Канкана, Баса и Пяната хич не им се искаше да тръгват след него, но го направиха. Значи не беше паднал чак толкова в очите им…
Добиха малко повече кураж, когато видяха, че в двора се взриви някакъв джип. Явно там се заформяше голяма веселба.
Докато се промъкваха към къщата, никой не се опита да стреля по тях. Бойният им дух укрепваше все повече с всяка изминала минута. И ето че вече бяха стигнали до самата къща. Заобиколиха горящата кола, проникнаха в двора. Вътре имаше още един джип. Може би точно в него бяха въпросните снайперисти, които надупчиха момчетата му.
Сева се приближи до колата. Шофьорската врата беше притворена. Зад волана нямаше никого. Отзад седеше някаква жена с безжизнено отметната глава и отворена уста. На мястото на дясното й око зееше кървава дупка…
— А къде са другите? — попита Баса.