Мъжът й бе в командировка, никой не е я чакаше вкъщи.
Нямаше кой да я спре да завърти една любовна интрижка. Ина на драго сърце би й направила компания.
— Ами чудесно тогава! Между другото, мога да те запозная с брат си, ако искаш — сякаш просто ей така подхвърли тя.
— Че защо ми е да се запознавам с него? — сви рамене Мила.
— Знаеш му името, но никога не си го виждала.
— И какво от това?
— Ами това, че в момента си зяпнала точно него — каза Ина с игриво намигване и стана от мястото си.
Насочи се към масата на момчетата с важна походка, поздрави ги небрежно и прокара пръсти през косата на брат си. Каза му нещо на ухо. Онзи се обърна и погледна Мила. Май я хареса.
Ина се върна при нея, хвана я за ръка и я заведе на другата маса. Там вече бяха сложени още два стола.
— Сядай, красавице! — Игнат посочи на Мила мястото до себе си.
Държеше се по-скоро господарски, отколкото като джентълмен. Но тя не обърна внимание на грубите му маниери.
— Благодаря! — отвърна сухо и се настани.
— Какво ще пиете? — Оглеждаше я с откровено разсъбличащ поглед.
Мила се изчерви от вълнение.
— Мартини…
— Хайде да пийнем от нашия специален коктейл — усмихвайки се интригуващо, предложи Ина.
— Аа, „Жар-птица“ ли! — възкликна Игнат. — Ей!
Повика сервитьорката с щракване на пръсти и й поръча.
Тя изчезна някъде и след няколко минути се върна с поднос в ръка, върху който бяха наредени пет високи чаши с резенчета лимон и сламки — всичко както си му е редът.
Мила реши да не се прави на капризна. Взе коктейла, лапна сламката и отпи от сладникавата алкохолна напитка. Вече не мислеше, че е с кола и не трябва да сяда пийнала зад волана. А след около десетина минути вече не си спомняше абсолютно нищо — коя е, къде се намира, защо е дошла тук… Мислите й бяха погълнати изцяло от Игнат, който седеше насреща й и я изгаряше с похотлив поглед. У нея се надигаше някаква мощна вълна на първично влечение. Изведнъж го пожела толкова силно, че беше готова да му се отдаде направо на масата.
След малко Ина я хвана за ръка и й помогна да стане. Игнат също се надигна от мястото си. Приятелчетата му останаха на местата си.
Тримата си тръгнаха. Ина живееше на две крачки, стигнаха до блока й пеша. Качиха се с асансьора на етажа и влязоха в просторното антре на луксозно обзаведен апартамент. Игнат беше прегърнал Мила през кръста. Тя не се дърпаше, тъкмо напротив, притискаше се силно към него.
Притисна се още по-силно, когато седнаха на дивана. Игнат се засмя и най-безцеремонно мушна ръка под полата й. Тя ни най-малко не се възмути, а разкрачи още по-широко краката си. В този момент усети как ръката му започва да смъква бикините й.
Беше спала с много мъже досега, но нито един не я бе обладавал толкова грубо и необуздано. Бе на върха на щастието.
„Жар-птицата“ така разпали страстта й, че беше готова да се чука с няколко мъже едновременно. Но разполагаше само с Игнат. Водовъртежът на най-разюздения секс, който въобще беше правила, я завъртя във вихъра си и я повлече някъде дълбоко, дълбоко надолу. Преживяването беше невероятно…
Дойде на себе си чак сутринта, след като бе поспала малко. Лежеше в леглото на Ина. Беше сама. Игнат го нямаше до нея. За сметка на това като по поръчка в стаята влезе сестра му — с рошава коса, размазан под очите грим, изтрито червило и завеян поглед.
— Е, какво, скъпа, повесели ли се? — попита я съвсем непринудено.
— Да ти кажа честно, изобщо не съм очаквала такова нещо от теб! — възмутено възкликна Мила.
— Какво не си очаквала?
— Дайте да пием „Жар-птица“, та „Жар-птица“. Да ми беше казала веднага, че след това се превръщаш в разгонена кучка.
— Ами ти и без това го искаше Игнат — невъзмутимо я парира Ина.
— По принцип беше така — не оспори Мила.
Нямаше какво да си криви душата — беше й хубаво, много хубаво даже. А „Жар-птицата“ само бе подсилила тези усещания.
— „Жар-птицата“ е много готино нещо — прозя се Ина. — И аз се повеселих в съседната стая с моето гадже. Преди малко изчезнаха с Игнат някъде по работа. Знаеш ли какво — каза тя и заговорнически присви очи, — да му ударим по още една „Жар-птица“, а?
— А, не, стига толкова! — отсече Мила.
— Както искаш.
— Трябва да се прибирам.
— Че кой те спира? — каза Ина и с мързелива походка излезе от стаята.