Ковача обърна гръб на Ловеца и тръгна към колата си.
— Да знаеш, братле, че не сме се разбрали — чу той зад гърба си.
Но това не го спря. Бе казал всичко, което имаше да казва. След като Ловеца не искаше да го чуе, явно нямаше да може да го убеди само с думи.
Настроението му след срещата беше от лошо по-лошо. Затова Ковача реши да се разведри малко в „Омега“.
И отиде. Искаше просто да поседи, да пийне водчица. Но срещна Ина, а с нея беше и Мила. Седяха си двете и си лафеха нещо.
Веднага щом го забеляза, Мила грейна като слънце. Той, нямаше какво да си криви душата, също й се зарадва. Настроението му много бързо се оправи. Готино гадже беше, красавица, такива не се срещаха на всяка крачка. Освен това го желаеше до полуда. Личеше си само по премрежения поглед, с който го гледаше.
Мила не искаше да ходи при Ина, но краката сами я поведоха към колата, ръцете й сами завъртяха волана.
А Ина съвсем спокойно я чакаше вкъщи. Още от вратата й се оплака, че не могла да се разбере с брат си за среща. Но нищо, той скоро трябвало да се появи в „Омега“.
И тръгнаха към ресторанта. И наистина, не след дълго Игнат се появи. Веднага щом ги мерна, тръгна към масата им и седна при тях. Нагло подпря тежката си ръка на рамото й, след това я прегърна през врата и я придърпа към себе си. Мила не се противеше. Търпеше грубостта му. Харесваше й да я търпи.
— Да му ударим по една „Жар-птица“? — попита Ина и присви очи, предусещайки насладата от коктейла.
Мила не реагира така емоционално, но не се отказа от предложението на приятелката си. Само кимна в знак на съгласие.
Скоро сервираха коктейлите. Мила изпи своя и моментално се опияни.
В нея пламна истинска жар-птица, която изгори плътта й с огъня на страстното желание. Игнат стана и се насочи към изхода, а тя тръгна след него като кученце. Дори не обърна внимание, че чашата му беше останала почти пълна.
Той я качи в колата и я закара в апартамента си.
Нахвърли й се като гладен вълк още щом пристъпиха прага. Мила дори не успя да се опомни и роклята й полетя нанякъде. Остана само по бикини, които изчезнаха веднага след роклята.
Игнат я сложи в неудобна поза и я облада грубо. Мила не се възпротиви. Страхуваше се да го направи. Ами ако той изведнъж спреше?
Този път се срещнаха извън града на едно затънтено местенце, където нямаше кой да попречи на разговора на двама авторитетни босове. Придружаваха ги по десет здраво напомпени момчета с пушки-помпи и от двете страни, но присъствието им не беше пречка, а по-скоро застраховка. Макар че зависи кой как го възприемаше. За Ковача например десетимата бабаити на Ловеца бяха пречка за притискане на противника.
— Ловец, ти какво, не схващаш ли? — Погледът на Ковача беше изпълнен със заплаха. — Нали ти казах, че не искам повече твоите изроди да се шляят на моя територия.
Вече беше уредил всичко за разпространението на секспирина. Нещо повече, и с хероин се бе снабдил. Намериха момчета, които да се занимават с пласирането. Клиенти в района колкото щеш, наркодилърите на Ловеца работеха с тях вече от няколко години — зарибяваха ги, коткаха ги, разширяваха мрежата. А сега всички наркомани щяха да купуват стоката на Ковача. Отдавна му беше време.
— На мен ми е все едно на кого какви си ги приказвал — нагло заяви Ловеца. — Нали ти казах, не сме се договорили за нищо. Както си е било, така ще си бъде и занапред.
— Нещо не си познал, мой човек! — На Ковача направо му идваше да хване пушката и да му направи червата на решето.
Ако го стореше обаче, ония щяха да го гръмнат.
Ловеца също едва се сдържаше да не изпразни пълнителя в противника си. Но и на него не му се умираше.
— Ще я видим тази работа…
Ловеца се изплю в краката на Ковача, пренебрежително се подсмихна и му обърна гръб. Спокойно, с бавна стъпка тръгна към момчетата си, които бяха застанали нащрек и само чакаха знак за начало.
Напрежението между конкурентните страни беше стигнало пиковата си точка. Едно неправилно движение или дума и край, щеше да започне жестоката касапница — свистене на куршуми, оглушителен гърмеж на картечници, планина от трупове… Но всичко се размина мирно. Изпратен от ненавистния поглед на Ковача, Ловеца се качи в джипа си и запраши по черния път. След него по колите се качиха и пехотинците му.
Ковача и мутрите му останаха сами на поляната. Никой не беше пострадал, всички бяха живи и здрави. Но напрежението не спадна. Всеки от тях предчувстваше, че ще се случи нещо лошо. Срещата бе приключила, но това беше само началото…