— Мишенка! — Алочка тръгна към него с отворени обятия. Цопна се на дивана и го прегърна.
Момчето замалко да свърши в панталоните, когато тя го целуна по устните.
— Оле, че това не е той! — отдръпвайки се от него, Алочка изписка.
Погледна Валерка стъписано.
— Казаха ми, че Мишка е тук…
— Как да не е Мишка? Той е. Ти какво, сляпа ли си, верно?
— Глупак такъв! — скръцна му със зъби тя. — Не виждаш ли каква тъмница е тук, нищо не се вижда. Мислех, че е дошъл моят Мишка.
— Ама и този Мишка не е лош — намигна й Валерка.
— Ами да! — Алочка огледа стъписаното момче с перверзен поглед и безсрамно прокара пръст през устните му. — И е вкусен… Само че аз си искам моя Мишка.
— Още ли не ти е писнал?
— Писна ми — измърка Алочка. — А този още не е… Искаш ли да се запознаем?
— Казвам се Миша — притеснено започна да се върти на дивана той.
— Ама че си глупав! Не ти говоря за такова запознанство…
— Тя има пред вид — сваляй гащите и давай да се опознаваме — изсмя се Валерка.
— Ама че си груб! Защо пък веднага да сваля гащите. Нее, първо ще се запознаем. Нали така, Миша? — Алочка се засмя и с бързо движение пъхна ръка в панталоните му. — Я да видим какво има тук! — изкикоти се тя. И веднага установи огорчено: — Ами нищо… Не му е станал.
— Ами ние ще вървим, а ти се постарай да стане.
Валерка излезе пръв от мазето. След него тръгна и Петруха. Но не се отдалечиха много. Влязоха в съседното мазе.
— Ще видиш, Алочка скоро ще дойде при мен — уверено заяви Валерка.
И наистина, цъфна някъде след около половин час.
— Всичко е окей! — подсмихна се победоносно. — Имаш ли дрога?
Валерка й кимна и извади от джоба си пълна спринцовка. Браво на Алочка, беше зарибила Мишка. Петруха вече беше убеден в това. Ако Валерка успееше да се вкопчи в някого, то за нищо на света нямаше да го изпусне. Какво да се прави, работата му беше такава.
Тръбата пристигна пред дискотека „Бетси“ с джип „Сузуки Витара“. Не беше голям, но на него не му трябваше голяма кола. Скъпа таратайка беше и лично негова. Имаше си парички, защо да кара някоя смотана лада деветка?
От две години вече работеше за Ловеца. И никога досега не бе съжалявал за това. При боса всичко беше пито-платено. Нито ченгетата закачаха наркодилърите, нито той им правеше проблеми. Всичко беше измислено и премислено.
Тръбата отговаряше за един от районите. Имаше си група от пласьори на наркотици. Занимаваха се не само с разпространение, но и разширяваха кръга от клиенти. Колкото повече наркомани имаха, толкова по-голям беше пласментът на стоката — сметката беше проста. Механизмът бе сработен до съвършенство. Всяко болтче и гайка си беше на мястото. Разпространението вървеше като по вода и нямаха никакви проблеми. Нямаше да е лошо, разбира се, ако винаги е така.
Тръбата погледна часовника си. Осем вечерта. Всеки момент трябваше да се появи Дъскорезницата и да му донесе парите от продадената стока. Точно така, ето го, идваше.
— При мен всичко е наред — гордо заяви шестнадесетгодишното хлапе, настанявайки се важно на предната седалка до него.
Но не се заседя много. Тръбата му пъхна в ръката малко пакетче, в замяна получи пари. Реши да не ги брои в колата — имаше време за това. Дори и да не бяха точно, Дъскорезницата, така или иначе, нямаше къде да му избяга.
Веднага след него се появи Валерка.
Сечеше му пипето на момчето, нищо, че беше на петнадесет. Работеше най-добре с клиентите. Едно беше да доставяш дрога на стари наркомани, а друго да зарибяваш нови хора. Валерка се справяше чудесно и с двете.
— Да ти кажа, липсват малко — каза той, подавайки парите на Тръбата.
— Какво, пак ли си черпил някого с безплатно сиренце?
— Аха, но заложих капана.
Сиренето е безплатно само в капана за мишки. Единствено идиот не би се сетил за това. А на идиоти му вървеше. Сега хранеше балъците със „сиренце“ даром, а като му дойдеше времето, те щяха да станат донори и щеше да започне да ги цеди за скъпата дрога.
— Другия път искам повече пари.
— Няма проблем — делово заяви Валерка.
— Е, хайде, изчезвай.
Следващата им среща беше след седмица.
Валерка слезе. Тръбата остана сам в колата. Край, стига работа за днес. Можеше да се прибира вкъщи.