— Ами намерих едни момчета, печени… Спецназовци.
— Искаш да кажеш, бивши спецназовци — поправи го Ловеца.
— Абе не, струва ми се, че още си бачкат. С една дума, искат да изкарат нещо допълнително момчетата.
— Ами ако е клопка?
— Изключено. Сигурен човек ми ги препоръча.
Максим каза името на известен в столицата мафиотски бос.
— Е, щом е така…
— Но вземат много скъпо.
— Колко?
— Ами зависи от поръчката.
— Трябва да изчистим територията от Ковача и бандата му. Така че помен да не остане от копелетата. С една дума, колкото ти поискат, толкова ще им броиш на тези нещастници, но искам Ковача и шайката му да изчезнат. Схващаш ли?
Слава Малцев се прибираше вкъщи. Не беше сам, имаше си компания — беше със Зинка. Готина мадама, и в леглото я биваше, и беше забавна. Какво да прави сам през нощта в едностайния си апартамент.
Само преди половин година Слава беше беден като църковна мишка. А откакто започна да работи за Ковача, се видя и с пари, и хората започнаха да го уважават. Сега си имаше апартамент, наскоро си бе купил кола — всичко както си му е редът. Пък и любовница си бе намерил. Какво друго му трябваше, за да каже, че живее добре?
Всичко му беше наред по принцип, само че понякога започваха да го мъчат страхове — ами ако го убият… Не, не, можеше и да го гръмнат някога, но не днес или утре, а примерно след около десетина години. А можеше пък да извади късмет и да му се размине изобщо.
Дори през ум не му минаваше, че му остава да живее още съвсем малко.
Прегърнал Зинка през врата, той извади ключовете от джоба си, но не успя да ги пъхне в ключалката. Някъде изотзад се появи човек с пистолет. Чу се сухо и тихо изщракване и Слава се свлече в краката на спътницата си с пробит череп.
Злия и Молоха работеха, както се казва, със запретнати ръкави. Трябваше да открият всички наркопласьори на Тръбата, лека му пръст, и да ги прикоткат на своя страна. Можеха, разбира се, да си направят и собствена мрежа за разпространение, но защо тепърва да изграждат нещо, което вече съществува. По-лесно беше просто да се реконструира старата система. Нямаше да им отнеме много време. Достатъчно бе само да намерят пласьорите на Тръбата и да си поговорят с тях. И край, от този момент нататък те щяха да пласират това, което им даде Ковача. Нямаше да се дърпат. Да не са идиоти, нали все лак знаеха на чия територия се подвизават.
Вече бяха намерили трима и си бяха поприказвали с тях. Всичко бе минало добре — никой не се бе опитал да се измъкне от предложението им. Бяха взели веднага първата партида от стоката и скоро неговият „секспирин“ и хероин щяха да се превърнат в пари.
— Е, какво, ще отскочим ли до някое кръчме? — попита Молоха Злия, когато вече съвсем се беше стъмнило.
Стига са тичали след тези пласьори, време бе да си починат малко.
— Абе ти не чу ли какво нареди Ковача?
— Е?
— Няма е, няма ме! — заядливо го пародира Злия. — Нареди да не се шляем по кръчмите и да забравим за сауните. Изобщо, винаги да сме в готовност.
Така си беше. Групировката им в момента беше във война с хората на Ловеца. А онзи тип беше доста сериозен съперник. Сто процента щеше да търси отмъщение за Тръбата, когото, между другото, точно Злия и Молоха го принесоха в жертва.
— Ами да върви по дяволите кръчмата. Дай да отскочим до квартирата на Юлка и Анка…
— Виж, това е добро предложение — бързо се съгласи Злия и даде газ.
Волвото бързо набра скорост, зави от главната улица в една пряка между блоковете.
Нито Злия, нито Молоха забелязаха, че след тях в същата уличка зави и стара жигула.
Те спряха в един двор между два пететажни блока. Жигулката спря до тях. Вече вървяха към входа, когато видяха да ги нападат трима с камуфлажи и маски. Държаха късоцевни автомати със заглушители. Нито Злия, нито Молоха успяха да разберат марката на оръжието…
Ловеца трябваше да излезе по работа, но никак не му се излизаше от разкошния му палат на „Рубльовско шосе“. Войната с Ковача беше в разгара си, а той не бе враг за подценяване. Вече бе загубил трима от своите и задължително щеше да отговори на удара. Ох, не му се тръгваше… Но нямаше избор.
Максим даде много добра идея. Началникът на охраната я хареса и пред къщата се строиха три абсолютно еднакви джипа. Ловеца седна в последния. В първите два се качиха въоръжените бойци.
Пътуваха през центъра на града и босът от време на време поглеждаше през прозореца. Даже се загледа в едно симпатично момиче. Да беше най-много на седемнадесет — слабичко, грациозно, с походка на балерина. Точно такива му бяха по вкуса. Ех, да можеха сега да спрат и да я метнат в колата…
Беше се случило преди почти четири години. Сега беше април, тогава бе краят на юни, по време на абитуриентските балове.
Беше с едни приятелчета, дето бяха лежали заедно в пандиза.
Двамата с Валята бяха излезли по-рано. Точно тогава бяха освободили Посечения и те отидоха да го приберат. Взеха го от затвора и тръгнаха обратно към къщи, към Москва. Пренощуваха при един приятел в някакво малко градче, а рано на следващата сутрин тръгнаха към столицата. Но не заминаха веднага. Случайно срещнаха някакво момиче. Хубаво. Ловеца веднага й хвърли око и им предложи да се позабавляват. Всички се съгласиха.
Падна страшна веселба. Какво ли не правиха с нея… Оправиха я във всички дупки. Но виж, в устата не можаха да й го сложат. Ловеца се опита, но зъбчетата й бяха прекалено остри. Веднага се сети за един стар затворнически метод — как се гавреха с гейовете и им избиваха зъбите с пулове за домино. Е, нямаше домино подръка, но за сметка на това му се намираше отвертка в багажника. И чукче намери. Общо взето, уреди нещата.
Захвърлиха мадамата полужива. Дали е оживяла, или не, този въпрос изобщо не го вълнуваше нито преди, нито сега.
Тогава го вълнуваше друго. Посечения и Валята си направиха групировка, а за него не се намери място в нея. Това никак не му се понрави и той се отдръпна от компанията. Сам си намери шест здрави момчета и си спретна своя. Още от самото начало се захвана сериозно с наркотици. С времето се издигна доста. При аверите му също всичко вървеше добре. Само дето вече ги нямаше — нито Посечения, нито Валята.
А сега го притесняваше само едно — как да оцелее в битката с Ковача. Хич не му се искаше да прави компания на старите си дружки на онзи свят.
Колата спря, но не да качи хубавелката с фигура на балерина, а просто защото имаше задръстване. За сметка на това в насрещното платно движението беше спокойно.
Но една от колите там изведнъж спря. Беше бяла лада четворка. Нещо думна от нея, за секунди проблесна пламък. Последва мощен взрив. Джипът, който беше втори в колоната, полетя във въздуха.
Единият телохранител изскочи от колата, насила издърпа Ловеца от задната седалка, метна го под гумите на джипа и го прикри с тялото си. Останалите бойци вече стреляха по ладата. Но не успяха да я улучат. Тя вече беше набрала скорост и нямаше как да я хванат на мушка.
Със сигурност, това беше опит за покушение върху живота на Ловеца. Но момчетата на Ковача не извадиха късмет. Унищожиха друга кола. Е, гений си беше този Максим. Идеята му беше брилянтна — да тръгнат с три еднакви джипа със затъмнени стъкла. Пробвай да познаеш в коя кола е Ловеца.
Бойците на Ковача не можаха да налучкат от първия път. А възможност за втори и трети опит нямаха.