Вече се готвех да поздравя Гретир, когато крал Олаф продължи:
— Следователно реших, че най-добрият начин да разрешим въпроса, е Гретир Асмундарсон да се подложи на изпитанието на новата църква в присъствието на вярващите. Изпитанието ще е с нажежено желязо.
Съвсем бях забравил, че крал Олаф не пропуска възможност да изтъкне предимствата на християнството. Страстен последовател на Белия Христос, той искаше всичките му поданици да прегърнат тази вяра и възприемат християнските обичаи, един от които бе подлагането на изпитания. Такива изпитания имаше и в старата вяра — обикновено единоборство между ищеца и обвинения, но християните бяха измислили далеч по-хитроумни изпитания. Спускаха обвиняемия в тесни кладенци, за да проверят дали виновните ще потънат, а невинните ще изплуват. Караха те да извадиш камък от вряща вода и следяха дали раните ще се възпалят или — като в случая с Гретир — те караха да хванеш нажежено до червено желязо, за да видят какво разстояние ще извървиш, преди ръцете ти да изгорят. И по неясни за мен причини смятаха, че ще е далеч по-автентично и праведно изпитанията с вряла вода и огън да се извършват в църква.
На „съда“ на Гретир се събраха почти всички вярващи. Изпълнените им с очакване лица издаваха каква незавидна слава си е спечелил приятелят ми. Очевидно всички вече знаеха за „подвизите“ му: убил мечка с голи ръце или — по лошо стечение на обстоятелствата — заключил вилнееща глутница берсерки8 в една дървена барака, подпалил я и убил всички. Сега се бяха събрали да видят дали Гретир ще извърви десет крачки с нажежено до червено желязо в дланите. Незабелязано се вмъкнах в църквата преди него, макар и да нямах представа как да му помогна. Най-многото, което можех да направя, бе докато събралите се пееха молитви към своя Господ, да повтарям един отдавна научен стих от галдура9, седмото от заклинанията на Один, с което се потушава пожар.
Один чу молбата ми. Когато Гретир влезе в църквата и пое по пътеката към мангала, до който стояха свещеника и помощника му, от събралите се се стрелна някакъв млад мъж и започна да рипа и танцува покрай него. Фанатичен християнин, гримасничеше, крещеше, размахваше ръце и проклинаше. Гретир бил долен езичник, изскимтя, и изобщо не трябвало да му се позволява да влезе в църква. Въртеше очи и се пенеше, и започна да предизвиква Гретир с поток обиди, докато Гретир накрая замахна и така цапардоса мъчителя си по главата, че младежът отлетя встрани и се строполи по лице на пътеката. Събралите се ахнали зачакаха да стане на крака, но той остана да лежи неподвижен.
Някой се наведе над момъка.
— Мъртъв е — каза, надигайки глава. — Вратът му е счупен.
Последва ужасяваща тишина, след което свещеникът надигна глас и изпищя:
— Убийство в Божия дом! Пред лицето на Бог!
Гретир, който до този момент мълчаливо бе чакал встрани, бавно започна да отстъпва към вратата. Толкова голям страх бе всял у хората, че никой не посмя да помръдне.
Преди да стигне до вратата, се намеси крал Олаф. Сигурно си даваше сметка, че демонстрацията на християнска справедливост не се е развила според очакванията му.
— Гретир! — извика той. — Няма човек, роден под по-нещастна звезда и така лишен от късмет като теб. Избухливият ти нрав те лиши от възможността да докажеш невинността си. Заповядвам ти да напуснеш кралството ми. Беше провокиран, затова ще ти дам шест месеца отсрочка. Повече не се връщай в Норвегия.
С Гретир с дни търсихме кораб, който да ни откара до дома на брат му Торстайн в Тонсберг, но бе трудно да открием капитан, който да се съгласи да ни качи на борда си. Моряците са суеверни хора, а на Гретир се носеше славата на най-големия кутсузлия на света. Ако сам не се забъркаше в неприятности, орисията му щеше да сподири тези покрай него. А и враговете му не бяха доволни от присъдата на крал Олаф. Семейството на Торир реши да отмъсти. Петима от тях, въоръжени с копия и топори, нахлуха в задната стаичка на една крайбрежна кръчма, в която с Гретир убивахме поредния тъмен, мрачен норвежки зимен следобед. Четиримата нападатели се насочиха към Гретир, петият се обърна към мен. Свари ме съвсем неподготвен — преди да успея да скоча на крака, нападателят ми ме цапардоса силно по главата с дръжката на копието си. Стоварих се на мястото си, временно заслепен от божата. Когато пред очите ми се проясни, видях, че Гретир е хванал една пейка и я използва вместо оръжие. Силата му беше легендарна. Въртеше тежката пейка като перце. Събори на земята двама от нападателите си, след което с трясък стовари тежката мебел на рамото на третия. Мъжът изкрещя и се хвана за вече безполезното си рамо. Четвъртият реши да се възползва от възможността и се втурна към Гретир странично, с топор. Гретир се наведе, мъжът не улучи и приятелят ми с лекота изтръгна оръжието от ръката му. Това за миг обърна развоя на битката. Виждайки, че Гретир сега е въоръжен и опасен, мъжете, бутайки се, заотстъпваха към вратата. Моят нападател вдигна копието си. В сравнение с Гретир бях лесен противник.