Без да ни се заповядва, моряците, в това число и аз, изтребвахме бясно, опитвайки се да върнем морската вода там, където ѝ е мястото. Изнурителна, безкрайна задача — използвахме дървени ведра; един моряк загребваше вода, друг на палубата поемаше ведрото и го изсипваше през подветрената страна на кораба, залитайки се връщаше по подскачащата, хлъзгава палуба и подаваше ведрото обратно в трюма. Цикълът стана обречен с нахлуването на все повече и повече вода през злощастната ни кърма. Капитанът правеше всичко по силите си да помогне. Обръщаше кораба към всяка вълна опитвайки се да избегне косия удар по кърмата, и нареди вече безполезното платно да опънем като вълнолом, за да намалим силата на разбиващите се на палубата вълни. Това донесе само временно затишие. След цял ден непрекъснато изгребване, усещахме, че Шишкото започва да губи битката. С всеки изминал час ставаше все по-тромав. Водата вече стигаше до бедрата на мъжа в трюма, а предния ден се виждаха коленете му.
През цялото време, докато ние се мъчехме да спасим кораба подгизналият до кости Гретир лежеше на палубата като мъртвец, с обърнато към фалшборда10 лице. Първо реших, че спада към нещастниците, страдащи толкова силно от морска болест, че те се превръщат в живи мъртъвци, неспособни да помръднат, без значение колко опасна е ситуацията. Но не и Гретир. От време на време го виждах как се извърта, за да се настани по-удобно на твърдата палуба. Намирах отношението му за необяснимо и се зачудих дали бе такъв фаталист, че се е примирил спокойно да посрещне предопределената му от норните съдба.
Грешах за приятеля си. На четвъртото утро от пътуването ни, след отвратителна нощ, изкарана в непрестанно изгребване, бяхме толкова изтощени, че едва стояхме на крака. Гретир изведнъж стана и се протегна. Погледна към мястото, където стърчахме с кървясали от умора очи и изтръпнали мускули. Нямаше как да не види изписалата се по лицата ни неприязън, докато го гледахме как най-после проявява интерес към обреченото ни положение.
Без да каже и дума, той отиде при отворения люк към трюма и скочи долу, мълчаливо махна на нагазилия до кръста във вода мъж, пое ведрото от него, напълни го с вода и го подаде на моряка горе. Отстрани изглеждаше като детска игра, макар и Гретир да трябваше да вдигне ведрото над главата си. Когато му го върнаха, Гретир повтори действието толкова гладко и бързо, че пълното ведро бе на нивото на палубата още преди изненаданият моряк да е готов да го поеме. Той залитна по нестабилната палуба и го изпразни през борда, като чакаше завръщането му, Гретир улови погледа ми и махна към второ ведро. Веднага го разбрах, взех ведрото и му го подадох. Той напълни и него и ми го върна. С моряка сновяхме напред-назад, изпразвайки ведрата колкото се може по-бързо, Гретир остана долу, докато бях твърде изтощен да продължа, предадох ведрото на друг моряк, същото направи и другият мъж. Гретир не наруши ритъма си, нито спря, когато втората двойка моряци трябваше да починат, просто продължи да пълни ведро след ведро с вода от трюма.
Подвигът му продължи осем часа, само с кратка почивка след всяко четиристотно ведро. Не можехме да повярваме на очите си. Гретир беше направо неуморим. Мъжете, които го бяха гледали накриво и се оплакваха от мързела му, сега го боготворяха. Вдъхновени от примера му, някак възвърнахме сили и работихме на смени, за да спечелим битката с водата в трюма. Без Гретир моряците и корабът им бяха обречени, и те го знаеха. Аз пък знаех, че Гретир спасява живота ми за втори път и че му дължа приятелство до гроб.
Засилен пред тираничния източен вятър, Шишкото едва не подмина Исландия. Когато бурята най-после заглъхна, капитанът успя да вмъкне кораба откъм подветрената страна на река Хвит. Като се има предвид конструкцията на Шишкото, бяхме направили рекордно бърз преход. Моряците слязоха на брега, хвалейки се с постижението, въпреки че похвалите бяха запазени най-вече за Гретир. Той бе героят на деня. Капитанът дори му върна половината пари и обяви, че Гретир може да остане на борда колкото си иска. После се закле, че ще остави Шишкото на котва, докато настъпи мореплавателният сезон.
— Защо не се възползваш от предложението му, поне за ден-два? — предложих на Гретир. — Ти остани на борда, а аз ще сляза долу и ще видя как ще реагират хората, когато разберат, че си се върнал преди изтичането на тригодишното изгнание.
— Торгилс, много добре знаеш, че не ме е грижа какво казват или правят хората. Искам да отида да видя майка си, Гердис, да ѝ занеса новините от Торстайн и да видя как се оправят другите от семейството ми. В Исландия оставих още двама братя и ме е страх, че ги изоставих тъкмо когато те имаха най-голяма нужда от мен. Бяхме в разгара на кръвна вражда със съседите, говореше се за кръвнини и мъст. Ако не са разрешили спора, може би ще успея да помогна. Затова искам да намеря добър, бърз кон, с който да се прибера у дома.