В ранния следобед водещият датски дракар леко се отдели от придружителите си и приближи достатъчно, и нашият капитан извика:
— Добра среща. — Изкрещя го със свити около устата длани, като през рупор, за да надвика плискащите се в кораба ни вълни. — Нещо ново за флотата на Кнут? Тръгнали сме да се присъединим към краля.
Последва дълга пауза. Видях, че датският капитан се обърна и пита до другарите си на задната палуба, после пак се обърна към нас и поклати глава, знак, че не е разбрал. Махна ни да намалим и когато корабите ни се доближиха, вдигна ръка към ухото си.
— Отиваме да се присъединим към краля! — Извика пак нашият капитан. Датският пристъпи на фалшборда на кораба си, сякаш дори и най-малкото скъсяване на разстоянието щеше да му помогне да чуе по-ясно. Един от мъжете му се пресегна и го хвана за колана. — Имате ли новини от кралската флота? — изкрещя капитанът ни и изви кормилото така, че изгони вятъра от платното ни и дракарът намали скоростта си.
— Внимавай — раздаде се внезапен вик от горната палуба. Повечето ни мъже се извърнаха към Транд, който предупредително размахваше оръжието си. Тези, които не погледнаха към него, видяха как един от датчаните на задната палуба се наведе, измъкна скрито зад фалшборда копие и го подаде на капитана им, който се засили и го метна през скъсяващото се разстояние помежду ни. Или изкара голям късмет, или наистина го биваше — копието улучи капитана ни. Дори през бученето на вълните чух тихия, тъп звук, с който металното острие се заби в незащитените му ребра. Ютът залитна и се строполи, повличайки със себе си и кормчията. По палубата се разнесе тропот на нозе — Транд профуча покрай нас към задната палуба и се увеси с цяла тежест на кормилото така, че корабът ни зави по вятъра, с кърмата към датския кораб.
— Отпусни платното на щирборда14 — извика Транд.
Всички ние гледахме напълно слисани, като вкаменили се от шока.
— По-бързо! — изкрещя с все сила Транд. Погледна през рамо, преценявайки разстоянието между дракара ни и враждебния датски кораб.
Резкият завой свари датчаните неподготвени и те ни задминаха. На палубата им последва объркване, докато и те на свой ред нагласят курса си.
— Мислех, че хората на Улф са на страната на краля — извика лужикът до мен.
— Май не всички — измърмори селандерът, също шокиран от внезапната атака. — Трябва да има предателство.
Сред нашите цареше хаос. Някои търсеха щитовете и оръжията си, други трескаво навличаха подплатените жакети и отваряха сандъците за бирнитата. Само шепа хора проявиха достатъчно мозък да се погрижат за кораба и сега проверяваха дали платната и фаловете са достатъчно опънати за бягство.
Вторият йомсвикингски дракар бе видял засадата и също пренастройваше курса си. Внезапният ни завой бе изненадал и тях и едва не се сблъскахме, докато се разминавахме. Тази „среща“ на косъм едва не ги погуби — движехме се по посока на вятъра и докато ги подминавахме, „откраднахме“ вятъра от тяхното платно. Дракарът им съответно изгуби скорост и датчаните без да губят време се прехвърлиха от нас на изостаналия кораб.
По нещастните йомсвикинги се посипа дъжд от копия и камъни. Видяхме как няколко от мъжете ни се строполиха. Датчаните вече надаваха триумфален вой. Един от тях вдигна боядисания в червено щит на войната. Мъжът пред мен изруга, скочи от пейката си и хукна към кърмата с копие в ръка. Приготви се да го метне, но Транд, без дори да се обърне, се пресегна и възпря ръката му.
— Не хабете оръжията — каза. — Извън обсега ни са. Пази силата си за гребане, ако ни се наложи.
Вторият ни кораб вече бе успял да обърне платно към вятъра и започваше да набира скорост. Капитанът на водещия датски кораб не изгаряше от желание да приближи и да го превземе на абордаж — можеше да се озове изправен едновременно срещу два дракара, ако ние решахме да се върнем на помощ. Гледахме как хората му внимателно прогониха вятъра от огромното платно на червени, зелени и бели ивици; корабът намали и позволи на другите два бойни кораба да го настигнат. Капанът щракна, кнорите изостанаха назад.