— Братя — започна той, — дойде часът да изпълним клетвата си към братството. Врагът обикаля рифа в търсене на канал, по който да влезе в лагуната. Когато го открият, ще ни нападнат. Трябва да се подготвим да се бием и, ако боговете решат, да умрем като йомсвикинги.
Получихме малка отсрочка, преди датчаните отново да ни връхлетят. Интервалът прекарахме в рязане на жалките остатъци от мачтата и сваляне на платното. Най-високият от мъжете ни прегази брега, където в лагуната се вливаше малко поточе, и събра от дъното му камъни. Приведохме дракара в боен ред, опразнихме палубите, а сандъците подредихме така, че да оформят бойни платформи. Мъжете се въоръжиха, надянаха металните ризници и заеха позиции. Самият Транд се върна на носа, сега вирнат във въздуха и в още по-изгодна позиция.
Отидох при него, но той леко ме избута назад.
— Не — каза, — тук ми трябват изпитани в битка мъже. — След което махна на един готландер15. Бях озадачен, защото досега го мислех за чалнат. Докато подготвяхме кораба за битка, той стоеше сам встрани, мърмореше и се подсмиваше, после изведнъж се намръщваше, сякаш е видял демон.
— Торгилс, имам за теб много важна задача — тихо каза Транд. Развиваше парчето плат, привързано като ешарп около кръста му. — Свали ветропоказателя и на неговото място сложи това. — Платът бе мръснобял, стар и разнищен. — Хайде — каза рязко. — Побързай. Това е знамето на Один. Вееше се в битката с граф Хаакон.
В Исландия Транд ми бе разказвал за знамето, само че не спомена, че говори от личен опит. На знамето на Один няма символ, но в битка тези, които наистина вярват във Всемирния отец, могат да разчетат на него съдбата си. На плата се появява птицата на Один, гарван. Ако грачи с разперени криле, победата е сигурна. Когато сведе посърнало глава, те чака разгром. Докато привързвах знамето, напрегнах с все сила очи за знака. Не видях нищо, само гънки и стари петна.
Вятърът бе утихнал напълно и знамето немощно увисна от пилона си. Погледнах нагоре. Беше затишие пред буря. На север се трупаха черни облаци, небето бе надвиснало заплашително. В далечината мярнах светкавица, много по-късно чух слабото, далечно ехо на гърма. Думата този ден като че ли щеше да има Тор, не Один.
Едва бях закачил знамето, когато датчаните се появиха, гребейки по дължината на лагуната. Трябва да бяха открили безопасен канал през пясъчния риф. Когато видяха, че не понечваме да побегнем и сме безпомощни, те нарочно спряха, за да свалят мачтите си за бой. После се насочиха към нас, по един от всяка страна, с което ни принудиха да разделим защитата си. За да изпълнят маневрата обаче, се налагаше да гребат, което неутрализира численото им предимство, тъй като една трета от мъжете оставаха седнали зад греблата. А и не очакваха да сме готови за отпор. Първата им самоуверена атака бе посрещната с градушка от камъни. Успяха да отвърнат на удара само с няколко стрели и копия, които почти не причиниха щети, докато нашата добре прицелена канонада запрати трима от мъжете връз другарите им на греблата. Втората ни атака бе още по-успешна. Гребците и на двата датски кораба бързо загребаха назад и капитаните обявиха временно изтегляне. Тогава се разнесе див вой. Погледнах към застаналия на предната палуба Транд. Готландерът, свалил шлема и бирнито си, стоеше с лице към врага, гол до кръста и лаеше като див звяр. Беше набит мъж със силно окосмени гърди, които му придаваха вид на огромно животно или трол. Беснееше и гримасничеше, метна се на горния парапет, затанцува присмехулно и засипа врага с обиди, после скочи на палубата и зарипа, размахвайки бойната си секира така диво, че се изплаших да не улучи Транд. В крайна сметка берсеркът се успокои, но пък вдигна щита си и започна бясно да ръфа ръба му.
Дивашката гледка направи врага ни още по-предпазлив и го накара внимателно да обмисли втората си атака. Обикаляха стария ни дракар като два вълка, обградили куц елен. Едновременно се стрелкаха напред, по един от всяка страна, и бързо се изтегляха, след като воините по носа метнеха едно-две копия и предизвикваха ответен залп камъни. Предприеха три-четири такива кратки атаки, докато се убедиха, че запасът ни от камъни е изчерпан, след което отново настъпиха, този път за да ни превземат на абордаж.
Бях с лице към щирборда и виждах само атаката от тази посока. Беше ужасяващо. На носа стояха четирима въоръжени до зъби датчани, готови да скочат върху ни в мига, в който корабът им удари в нашия. Бяха едри мъже, а и бяха застанали на по-високо и се извисяваха над нас. Спомних си инструктора, изправих се на моряшкия си сандък и припокрих щита си с този на лужика вляво; мъжът вдясно направи същото с моя щит, макар и да бе трудно да застанем сигурно на неравната платформа. Опитахме да вдигнем копия, с надеждата врагът да се наниже на тях, когато скочи на палубата ни, но маневрата ни бе тромава, стената от щитове стана неугледна ѝ нестабилна, върховете на копията трепереха. Вторият датски кораб се вряза зад нас. Дракарът се разклати, ние залитахме и се подхлъзвахме, а щитовете ни се разделиха и между тях останаха големи пролуки. Ако враговете ни бяха нащрек, можеха да проникнат през тях, но те недооцениха положението. Първият датчанин избърза със скока и на дракара ни се приземи само десния му крак. Мъжът за миг изгуби равновесие, а аз събрах самообладание дотам да пристъпя напред и забия металния ръб на щита в лицето му. Датчанинът залитна и падна в морето. С периферното си зрение видях острие на пика — премина над лявото ми рамо и се заби право в незащитените слабини на втория прехвърлил се на борда ни датчанин. Той се преви от болка и сграбчи дръжката на пиката. „Все едно си на лов за глигани“, каза доволно ухилен съседът ми лужик, докато дърпаше обратно оръжието. Не му оставиха много време да тържествува. Опитните датски гребци вече завъртаха кораба така, че да легне успоредно с нас. Миг по-късно двата кораба глухо се срещнаха и врагът с крясъци нестройно се изсипа на борда.