Выбрать главу

— Абе за норматив ще му видя сметката. Мерзавец е той!

„Мерзавец, немерзавец, но все пак е човек. А убийството си е тежко бреме за съвестта. А и с органите на реда ще си имам проблеми…“ Никита не сподели с мафиота съмненията, които го мъчеха.

— Значи си наш човек — одобрително го погледна мафиотът. — Моите момчета вече проучиха ситуацията. Твоите старци живеят в голяма беднотия.

— Меко казано — кимна Никита.

— Животът ти изобщо е доста мизерен…

— Не е розов.

— Общо взето ти предлагам следното. Не си слабичко момче. Добре се биеш, стреляш отлично. И пипето ти сече както трябва. С една дума, точно такива момчета като теб ми трябват. Защо не вземеш да влезеш в групировката ми? Ще заживееш като човек.

— Ама аз не искам да ставам престъпник — отрицателно поклати глава Никита.

— Е, хайде сега, какви престъпници сме ние? — демонстративно се засегна Капитана. — Престъпници са онези, които грабят и убиват. Помниш ли филма за Жеглов7? Виж, „Черната котка“8 вече са истински престъпници. А ние, така да се каже, сме делови хора. Ние не грабим и не убиваме. А просто предлагаме, така да се каже, охранителни услуги. Следим за спазването на реда. За това ни плащат.

— Кой? Бизнесмените ли?

— И бизнесмени, и банкери. Викаме им балъци. Твоят бизнесмен също е балък. Ако се наложи, ще му вземем апартамента. Кротко, културно. А за грабежи и убийства и дума не може да става. Ние сме сериозни хора. Имай предвид, че нямам намерение да те кандърдисвам. Момчета като тебе колкото щеш — чакат на опашка да ги взема. Не ми ли вярваш?

— Всичко е възможно.

Дори да преувеличаваше малко за опашката, Капитана все пак беше прав. В наши дни на младежите не им трябва нищо друго, дай им само да опитат от бандитската романтика. А и парите не са маловажни. А мафиотите си живеят доста охолно. Само че животът им е кратък.

— Ами ако откажа?

— Твоя воля. Но имай предвид, че Поляка и Клюна вече са те набелязали. Да не стане някоя беля.

Капитана извади най-убийствения си коз. Убийствен в буквалния смисъл на думата. Поляка и Клюна бяха същински дебили със стерилни мозъци. Но колкото да очистят Никита, им стигаше. Да, явно нямаше друг избор. А освен това животът му наистина не беше цвете.

— Е, какво реши?

— Изглежда, ще се съглася. Трябват ми пари.

— С парите няма да имаш проблеми. Само че аз още не съм решил окончателно да те взема ли, или не.

Затова пък Никита вече искаше да влезе в криминалната групировка на Капитана. Наистина, те са солидни хора. Притежават голяма власт. Ще придобие пари, връзки, уважение. А и апартамента си ще върне от Чугунов. Ще извади родителите си от дупката, ще им помогне да си стъпят на краката. И Кеша вече няма да му се надува толкова. Напротив, даже ще му се подмазва. И няма просто ей така да го изрита от къщи. Всъщност какво го интересува Кеша. Виж, Лена… Мина му много подличка мисъл — защо пък да не я отмъкне под носа на мъжа й?!

Капитана започна да го разпитва за живота му. Подхвърляше му провокативни въпросчета — проверяваше дали е сигурен човек. В крайна сметка остана доволен.

— Да не си размислил?

— Не, не съм — отрицателно поклати глава Никита.

Капитана извади портфейл. Измъкна пет зелени банкноти и му ги подаде.

— Вземи, това ти е аванс.

Ръката на Никита машинално посегна към парите. Но Капитана ги беше стиснал здраво.

— Това не е просто аванс. Това, братле, е входна такса. А виж, изходна няма, сещаш ли се? Така че добре си помисли. Още не е късно да се откажеш.

Прониза го със съсредоточения си, смразяващ поглед, но Никита успя да му устои и не се смути.

— Добре де, какво пък толкова.

Той най-сетне взе парите от ръцете му и ги пъхна в джоба си.

Сделката с дявола беше сключена. Никита продаде душата си на мафията. И кой знае защо, не съжаляваше за това.

А всъщност имаше ли за какво да съжалява?

Втора глава

— Капитане, чух, че си взел на бачкане някакво свястно момче? — попита Бичмето.

— Времето ще покаже дали е свястно, или не. Може пък да се окаже някой боклук.

— Да, момчетата вече не са като едно време.

Капитана го изгледа учудено. Уж не беше чак толкова стар, че да си спомня с такова умиление за младостта. Момчетата вече не били като едно време. А може би наистина не са.

Те двамата бяха основатели на групировката, той и Бичмето. Някога ходеха в една и съща школа по карате. След време събраха около себе си момчета спортистчета. И колелото се завъртя. Отначало се занимаваха с груб рекет в собствения си квартал. Правеха опустошителни набези срещу местните търговци, налагаха им данък. На онези, които не искаха да си плащат, им се даваше урок — сплашваха ги с нагорещена ютия, с поялник или просто ги пребиваха до смърт с ритници. След това започнаха да наминават при по-солидни хора — банкери, шефове на големи частни фирми. Грубият рекет беше забравен, появиха се понятията „закрила“, „да ти пазя гърба“. Започнаха да правят такива оферти на бизнесмените, на които не можеха да откажат.

вернуться

7

Един от главните герои на филма „Мястото на срещата не се променя“, 1979 г., в ролята В. Висоцки. — Б.пр.

вернуться

8

Название на престъпната банда, по петите на която са Жеглов и Шарапов. — Б.пр.