— Е, край, ще му разгоним фамилията на този мръсник — каза Чейнджа. — Ти само кажи, Крал, лично аз ще му видя сметката, честно.
— Това си е моя грижа. А ти по-добре пусни съобщения по каналите. Освен това искам да си почина.
Краля се олюля като пиян и ако двама здравеняци не го бяха хванали под ръка, щеше да се просне на земята.
— Мръсни ченгета! — остана потресен Чейнджа. — Докъде го докараха човека… — Хвърли един озверял поглед срещу изпратения килър. — А сега ние с теб ще си поговорим, изрод такъв. Всичко ще ми разкажеш.
За Краля беше освободено най-престижното място до прозореца, сложиха го да легне на нара. А провалилият се убиец беше завлечен до двете нули. Чуха се тъпи удари с ръце и крака. Стонове нямаше, чуваха се само звукове, подобни на мучене. Запушиха устата и на двамата вместо с парцали, с мръсни вонящи чорапи.
— Е, братле, смятай, че си уцелил джакпота — каза Чейнджа на Никита. — Самия Крал спаси от сигурна смърт. Краля е голям човек, всички го знаят. И никога не забравя добрините.
Така Никита стана кръщелник на самия Крал, един от авторитетните престъпници от „висшите ешелони“.
Четвърта глава
Чугунов се събуди в шест сутринта от звънеца на будилника. Време беше за ставане. Следваше гимнастика, вземане на душ с рязко редуване на топла и студена вода, лека закуска пред телевизора — и на работа.
Спеше му се още, биологичният му часовник го изискваше, но бизнесът си е бизнес. Времената на бурния разцвет на далаверите вече свършиха. Все по-трудно бе да правиш голяма пачка, без да си мръднеш пръста. Конкуренцията ставаше все по-голяма. Бизнесът все повече започваше да прилича на борба за оцеляване. Винаги трябваше да изпреварваш събитията, да знаеш накъде духа вятърът, да си в добра физическа форма. Само за момент да се разсееш, да намалиш малко темпото, и веднага те изпреварват още на първия завой, а след това съвсем те избутват в ъгъла или пък направо те изхвърлят зад борда. Така че, щеш — не щеш, трябва да надвиеш себе си, да потиснеш желанието си за сън и хайде, на работа, напред към офиса.
Чугунов имаше хубав апартамент — четиристаен, в хубав квартал. Съвсем наскоро му беше направил ремонт по европейски стандарти. С една дума, всичко беше както трябва, само че започна да му става тесничко в него. Време беше да си купи просторна къща някъде в района на Рубльовското шосе17. Само че такава ще трябва или сам да си построи, или да я купи от някой за доста солидна сума.
А този апартамент го беше приватизирал без пари. По това време имаше малко неприятности и трябваше да се покрие някъде за около месец. Точно тогава нае една стая при някакъв измършавял от бедност старец от бившите големци. Не успял да влезе в ритъм с новото време, от мъка човекът започнал да пие. А жена му Чугунов лично я пропи. Знаеше бърз метод за това. И всичко заради апартамента. Много го беше харесал.
След като облаците се разсеяха и бурята отмина, вече спокойно можеше да продължи да върти пари. Но Чугунов не напусна квартирата си, бавно и методично съсипваше хазяите си, докато накрая не ги унищожи тотално и не им взе апартамента за сто долара.
Нямаше никакви угризения на съвестта. За какви угризения може да става дума? С мутрите си навремето правеше частниците на пихтия. Изритваше ги от апартаментите им за дългове, а колите им прибираше като подаръци. Юначни времена бяха. Тогава натрупа първоначалния си капитал. Сега беше честен бизнесмен. Друг живот водеше вече, имаше напълно легален бизнес — няколко бензиностанции в Москва. И това беше само началото.
Тези дни дойде онова момче, войничето, синът на алкохолиците. Искаше да си върне апартамента. Много нахален тип. Чугунов му даде да се разбере, вкара му един в мутрата. И с това приключи всичко, момчето повече не се появи. Явно е разбрал, че не може да има претенции към Чугунов. Няма да постигне нищо!
Чугунов погледна часовника си. Беше седем и половина. И точно в този момент, на същата тази секунда се позвъни на вратата.
На екрана на монитора се появи лицето на Кримов, телохранителя му. Свестен мъж. Някога се опитвал да разпространи каратето в Съветския съюз и бил преследван от закона за това. Излежал си срока, а после се занимавал с какво ли не, докато не попадна под крилото на Чугунов. Служеше му вярно и честно.
17
Крайградска зона на запад от Москва, в която живеят само ВИП персони и богаташи. През средновековието шосето се наричало „Царския път“. — Б.пр.