Пак за седем дни стигнали те до колибата, където ги чакали Рутвица и Ягленчо.
Мили боже, каква била радостта, като се събрали добрите души. Княгинята прегърнала Рутвица и Ягленчо. Целувала им лицата и оченцата, и ръчиците, и устенцата. Не могла да се отдвои от тях, толкова й били мили сирачетата от нейното старо княжество!
XIX
Така те заживели всички заедно в долината. То се знае, че им била тясна колибката. Но Рельо имал силни ръце, та им иззидал къщица от камък. Живели си тихо и мирно. Ягленчо пасял овцете и агнетата, Рутвица гледала къщицата и градинката, княгинята предяла и шиела ризи, а Рельо работел на полето и в ливадата.
Видели хората от селото княгинината мъдрост и Рельовата сила, а веднъж съгледали как княгинята си слага златния пояс, та въпреки че никога преди не били виждали своята княгиня, рекли:
— Сигурно това е нашата благородна княгиня.
Поради това подарили на Рельо и на княгинята голямо парче земя в долината и помолили Рельо във всичко да им бъде водач, а княгинята да им бъде съветница.
Благодарение на Рельовата сила и княгинината мъдрост се увеличили ливадите и полята им, около тях се събрали и други села, изкиприли се по селата къщи и градинки.
А през това време нагиздените господа в крепостта все така ядели и пиели. Но това траело вече много години и въпреки че мазетата и хазните на крепостта били най-богати в седем царства, все пак подир толкова години диамантите в тях започнали да се свършват.
Най-напред свършили диамантите в мазетата, след това се свършил седефът по тремовете. Минало малко време и изчезнал и хлябът на слугите, които все гледали да мързелуват. После свършило месото на чакалите и стражите. Неверните слуги веднага се разбунтували, чакалите побягнали, стражите зарязали местата си.
Но господата все още не давали пет пари, защото били изгубили ума си от вино и пируване. Ала един ден свършило виното на господата. Сега те решили да се съберат на съвет. Събрали се в най-голямата зала и взели да се съветват откъде ще намерят вино, защото около града всичко било пусто, всички хора се били изселили, а лозята били подивели.
И така господата се съветвали. Но зли и бунтовни слуги били отрязали гредите над залата и когато господата били в разгара на съвета, таванът се съборил над тях и голямата и тежка кула на града ги захлупила, та всичките ги погубила.
Когато слугите чули, че кулата се е съборила и разрушила, побягнали от града.
И така градът останал без чакали и без слуги, и без нагиздени господа — разрушен и празен, като мъртъв.
Скоро се разчуло това по цялото княжество, но нито един човек не отишъл да види какво се е случило в мъртвия град. А хората от всички страни на княжеството се събрали и отишли под Китеж планина да помолят Рельо да им стане княз, защото били узнали за силата и юначеството му и за мъдростта на благородната княгиня. Обещали още сами със свои ръце да издигнат бял княжески дворец.
Рельо приел това, което му предложил народът, защото разсъдил с право, че затова му е силата и юначеството и затова се е отървал от жестокостта и насилничеството, за да успее да бъде от полза на своето княжество.
И така той станал княз, та княгинята, която вече била остаряла, доживяла на стари години голяма радост. И когато княгинята и Рельо с Ягленчо и Рутвица за пръв път влезли в новия бял дворец, било голямо празненство. Селските дечица стелели невен и босилек там, където те стъпвали, а мъжете и жените хващали полите на княгинята й ги целували.
Тогава княгинята, сияеща от радост, се сетила как без верността на Рутвица и Ягленчо всичко това нямало да се случи, прегърнала до сърцето си Рутвица и Ягленчо и казала:
— Щастливо е княжеството, в което не се пази богатството нито със силна войска, нито с крепости, ами с майки и дечица в овчарска колиба. Такова княжество не може да пропадне!
После княз Рельо се оженил за Рутвица и никъде по света нямало по-хубава и по-мила княгиня от Рутвица.
А Ягленчо пораснал хубав и умен момък, яхал конче огнен шарколия и често минавал с него през Китеж планина.