Братчето Ягленчо и сестричката Рутвица

Постоял малко Рельо, а после викнал:

— Отивам в планината да взема кръста и пояса, а после ще се върна при теб, твърда крепост моя!

Така викнал Рельо и завъртял сабя над главата си, па полетял в Китеж планина. Като пристигнал там, силният Змей спял в клисурата. Змеят бил капнал от умора, дето бълвал толкова много огън по Ягленчо, затова бил заспал дълбоко, та да събере нови сили.

Но Рельо едва чакал да се сбие с някого, да излее яда и силата си. Дотегнало му било да му се отдръпва от пътя мало и голямо, та сега полетял към Огнения змей, дано може Змея за борба да пробуди.

Силен юнак бил Рельо, а страшен бил Змеят, затова за борбата им се разказва песен, как Рельо Змея нападнал.

Змея с сабя в хълбока побутва,
за да може змея да събуди.
Щом се вдигнал Змея и погледнал
и над себе си Рельо съгледал,
скочил Змея, канари отмахвал,
разширил той древната клисура,
за двубой полето да приготви.
Та се вдигнал Змея под облаци,
от облаци Рельо да нападне,
с Рельо почнал боя ръкопашен.
Земя пука, канари се срутват,
бие Змея с пламъци и зъби,
че пък удря с глава огненоса —
Рельо го със сабята дочаква,
и както го със сабя дочаква,
сабята си като пламък маха,
та да може място да намери,
змейовата глава да докопа,
счепкали се двама със все сила,
та се, море, веч не разделили.
Бой се биха летен ден до пладне.
Силата на Змея намаляла
дето се бил толкова посрамил,
че изпуснал слабия Ягленчо,
а на Рельо силата порасла,
бой се биел той за бащиния.
Вдигнало се слънцето на пладне,
вдигнал Рельо сабя срещу него,
сабя вдига, бога призовава!
Та улучил Змея сред челото —
лека сабя, леко ударила,
ала Змея тя разполовила.
Мъртъв паднал Змея сред клисура,
като паднал, като се изпружил,
та затворил древната клисура.

Така силният Рельо надвил Огнения змей. Но го заболели юнашките ръце и рамене. Затова Рельо си говорел сам на себе си: „Ако и по-нататък е така, никога няма да мина през долината. Трябва да помисля какво да сторя.“ Върнал се Рельо под планината, седнал на камък и взел юнакът да мисли как ли ще мине през планината, как ли ще надвие страхотиите и къде ли ще намери Милойкините деца, а на тях златния пояс и кръстчето. Тежко се бил замислил, но отведнъж чул как някой близо до него плаче и нарежда. Огледал се Рельо и видял — на камъка седяла вила, разплела си косата и горко плачела.

— Какво ти е, хубава девойко? Защо плачеш? — попитал Рельо.

— Плача, юнако, защото не мога да се сдобия със златния пояс от детето на езерото — отвърнала вилата. Като чул това, Рельо се зарадвал много.

— Кажи ми, девойко, къде е пътят до това езеро? — попитал Рельо.

— А кой си ти, незнайни юнако? — върнала му вилата въпроса.

— Аз съм княз Рельо и търся златния пояс и кръстчето на червена връв — отвърнал Рельо.

Като чула това, вилата помислила в злобното си сърце: „Ето ти слука за мене! Нека само Рельо донесе пояса от езерото в планината, лесно ще го погубя и ще се сдобия с пояса!“

А хитрата вила нареждала сладко така:

— Хайде, княже, ще те преведа през планината, нищо няма да ти се случи и ще ти покажа къде са децата. Защо ти да не добиеш това, което е твое от едно време.

Така сладко говорела вилата, но в сърцето си мислела другояче. А Рельо се зарадвал много и веднага склонил да върви с вилата.

Тръгнали те през планината. Нито вилите, нито лошите сили закачали Рельо, защото го водела младата Поборничка.

По пътя тя разговаряла с Рельо и яда му подклаждала:

— Да видиш какви опаки деца, княже. И на теб няма да дадат пояса. А ти си юнак над юнаци, не се давай, Рельо, да те посрамят.

Смеел се Рельо, къде ще му се опъват деца на него, който бил съсякъл Огнения змей!

А вилата му разказвала по-нататък как попаднали децата в планината и как не знаели да излязат от планината.

Поради голям мерак да добие пояса така се разприказвала, че мъдростта я оставила, та взела да говори на Рельо и да се хвали със своето умение:

— Глупави деца, не знаят хитрини, а ако знаеха това, което знаем ние, вече да са ни се измъкнали! В черквата има свещ и кандило. Ако накладат огън непален и запалят свещта и кандилото, могат с тях да минат през планината като през черква. Пътеки ще се отварят пред тях и дърветата ще накланят клони. А за нас ще стане лошо, защото докъдето се разпростре димът от кандилото и свещта, ще загинем и ние, вилите и злите сили по Китеж планина. Но какво ти знаят глупавите и опаки деца!

Ако не била така радостна вилата, сигурно нямало да каже на Рельо нито за свещта, нито за кандилото, ами щяла да пази вилинските тайни.