Биологичният екип изследваше извънземните тъкани и гени. Денебците щедро даваха всичко, което им се поискаше: кръв, епителни клетки, сперма, биопсични проби.
— Може би ще ни дадат и бъбрек, ако ги помолим достатъчно любезно — каза Еван. — Знаем, че имат по два.
— Хайде ти им поискай — отговори Мариан.
— Аз не. Кой знае какво ще ми поискат в замяна.
— Засега не са поискали нищо.
Почти веднага биологичният екип потвърди, че денебците са хора. После започна дългият процес за установяване на генетичните и еволюционни различия между извънземните и земните. Първата разлика, оповестена след две-три седмици, беше че всичките седемнайсет извънземни на борда на Мисията носеха същия процент неандерталски гени като земните: между един и четири процента.
— Те и ние сме едно и също — каза Еван.
— Съмняваше ли се? — попита Мариан.
— Не. Но по-интересни, струва ми се, са предварителните данни, че денебците показват толкова по-малко генетично разнообразие от нас. Този скапаняк Уилкокс сигурно рони сълзи в бирата си.
Патрик Уелс Уилкокс беше настоящият защитник на теорията за катастрофата в Тоба, която стана модерна в науката и после излезе от мода. Преди седемдесет хиляди години в Тоба, Индонезия, избухнал супервулкан. Според застъпниците на тази теория вулканът предизвикал основни промени в околната среда, които от своя страна довели до драстично намаляване на населението и го свели може би до 10 000 индивида. Освен това се получило и силно намаление в човешкото генетично разнообразие. Подкрепата за тази идея идваше от геологията, както и от смесването на генетични линии в някои гени, включително митохондриални, Y-хромозоми и ядрени. За съжаление имаше и доказателства, че драстичното намаляване на населението не се е случвало. Щом денебците, които бяха напуснали Земята много преди супервулкана, показваха по-малко генетично разнообразие от земните жители, следваше, че земното разнообразие едва ли е намаляло особено.
— Уилкокс да не бърза да плаче — каза Мариан.
— Всъщност той изобщо не плаче. Той е скапан позьор. Скрива се в лабораторията си в Кеймбридж и възмутено гледа света през бойниците на крепостната стена.
— И излива нагорещено масло върху противниците си палеонтолози — предложи Мариан.
— Всъщност Уилкокс може и да не е човек. Възможно е да е изпратен за предварително разузнаване от денебците. Само че никой в Кеймбридж не е забелязал това досега.
— Или поне така мислехме — усмихна се Мариан. Двамата с Еван не сдържаха заядливите си шеги, защото им помагаха да намалят тихото, вездесъщо безпокойство, което споделяха с всички на Мисията. Мисията беше кораб, изпълнен с тревога.
Третият изследователски екип на Мисията беше много по-малък. Членовете му бяха физици, които работеха с „учен Джоунс” върху астрономическата страна на приближаващия сблъсък със споровия облак.
Четвъртия екип тя така и не видя. Въпреки това обаче подозираше, че той е там и следи останалите — сенчеста, анонимна ненаучна група, неизвестна дори и за огромния брой видими охранители.
Мариан погледна рутинната работа на лабораторната маса: полимеразна ензимна реакция за амплификация на ДНК пробите, ДНК секвенция, анализ на данните, писане на доклад за генетичното значение на всеки човешки доброволец, който се яви на денебския „събирателен пункт” в Манхатън. Много хора се бяха явили. Засега само двама от тях принадлежаха към хаплогрупата на посланик Смит.
— Еван, от нас двамата няма нужда. Джина и Макс могат да се справят с всичко, което се изисква от нашите скъпоплатени мозъци тук.
— Така е — отговори Еван. — Затова нека да тръгнем на разузнаване. Поне докато ни спрат.
— Добре. Да. Нека да разузнаваме.
НОА
Ноа излезе от мъжката тоалетна на ресторанта. По време на затишието в ранния следобед нямаха други клиенти освен двама мъже, които се бяха настанили на една маса в дъното.
— Ела да видиш нещо! — извика го сервитьорката. Тя и готвачът се бяха навели над телефона й, нещо странно само по себе си, тъй като се мразеха. Но възбудата в очите на Синди като че ли не идваше от обичайната й дрога и Ноа погледна в екрана на скъпия телефон, придобит по неясен начин и подарен на Синди от настоящия й приятел, преди да бъде обвинен в злонамерено нападение и закаран на остров Рикър.