Огледа топа и се нахвърли върху войниците.
— Какво сте направили? Бърникали сте го, нали? Слава Богу, че не сте стреляли, щяхте да ни избиете до крак. Още не са готови. Първо трябва да почистим хубавичко дулата.
— Е, може пък и да не ни дотрябват топове — обади се сержантът. — Врагът ще се разбяга, стига да дъхнеш насреща му!
Оръжейникът обаче не му обърна внимание и се залови да почиства оръдията с желязна пръчка и груби ленени кърпи, напоени с мазнина. Накрая се изправи и разкърши гръб.
— Е, готово! — обяви. Обърна се към Ецио и продължи: — Накарай ги да го заредят — това поне го могат, въпреки че ми отне цяла вечност да ги науча — и можеш да започваш. На онзи хълм сме наредили мишени на нивото на топа. Отначало непременно се цели на същото ниво, та ако експлодира оръдието, да не ти отнесе главата.
— Звучи обещаващо — каза Ецио.
— Опитай, месер. Ето фитила.
Ецио пъхна фитила в дулото и зачака. Един дълъг миг не последва нищо, после топът затрепери, заръмжа и избумтя. Ецио погледна към хълма и видя, че гюлето му е улучило една от мишените.
— Браво! — похвали го оръжейникът. — Perfetto! Отлично! Вече не съм единственият тук, който умее да стреля.
Ецио помоли мъжете да заредят отново и пробва пак, но този път не уцели.
— Е, случва се да пропуснеш — каза оръжейникът. — Ела призори. Тогава ще се поупражняваме пак и окото ти ще свикне.
— Непременно — отвърна младият мъж, без да съзнава, че следващия път ще стреля съвсем на сериозно.
5
Когато Ецио влезе в голямата зала в крепостта на Марио, вечерните сенки вече се сгъстяваха и прислугата палеше факли и свещи да разпръсне тъмнината. Мракът съответстваше на унинието на Ецио, нарастващо с наближаването на уречения за срещата час.
Потънал в мисли, той не забеляза фигурата до огромната камина — строен, но жилав силует, засенчен от статуите от двете страни на комина. Ецио се стресна, когато жената застана до него и го докосна по ръката. Щом я разпозна, чертите му се отпуснаха и по лицето му се изписа неподправено удоволствие.
— Buonasera, Ецио — поздрави тя нехарактерно свенливо.
— Buonasera, Катерина — отвърна той и се поклони на контесата на Форли.
Макар да бе изминало доста време оттогава, двамата не бяха забравили някогашната близост и усетиха трепета в мига щом тя досегна ръката му.
— Клаудия ми каза, че си тук. Очаквах с нетърпение да те видя. Но… — Той се поколеба. — Монтериджони е далеч от Форли и…
— Не се ласкай, че съм била толкова път само заради теб — прекъсна го тя с повей от предишната острота, макар усмивката й да подсказваше, че не говори сериозно. В този момент Ецио осъзна, че тази яростно независима и опасна жена го привлича и досега.
— На ваше разположение съм, мадона. Винаги и във всяко отношение.
Говореше искрено.
— В някои отношения е по-трудно, отколкото в други — отвърна тя и този път гласът й прозвуча напрегнато.
— Какво има?
— Сложно е — продължи Катерина. — Дошла съм да търся помощ.
— Разкажи ми повече.
— Опасявам се, че задачата ти още не е изпълнена, Ецио. Папските воини настъпват към Форли. Провинцията ми е малка, но за жалост — за жалост поне за мен — се намира в район с огромно стратегическо значение.
— И ти е необходима моята помощ?
— Сама армията ми е слаба. Твоите condottieri5 ще ми бъдат от неоценима полза.
— Трябва да го обсъдя с Марио.
— Той няма да ми откаже.
— Нито пък аз.
— Помагайки ми, ще извършиш добрина и същевременно ще се опълчиш на злото, срещу което винаги сме действали обединени.
В този момент се появи Марио.
— Ецио, контесо, събрахме се и ви очакваме — каза той с необичайно сериозно лице.
— Ще поговорим пак — обеща й Ецио. — Чичо е свикал среща, на която трябва да присъствам. От мен се очаква обяснение, предполагам. Но ще се видим след това.
— Срещата засяга и мен — отвърна контесата. — Да вървим.
6
Ецио познаваше добре стаята. Върху вътрешната стена — сега открита — бяха подредени страниците от Великия кодекс. Бюрото, обикновено отрупано с географски карти, беше разчистено и около него, върху груби столове от тъмно дърво с прави облегалки, седяха асасините, пристигнали в Монтериджони, и членовете на семейство Аудиторе, посветени в каузата на Братството. Марио беше зад бюрото си, а в отсрещния край се бе настанил мрачен мъж в тъмен костюм, все още младолик, но с дълбоки философски бръчки по челото — един от най-близките съмишленици и същевременно безпощадни критици на Ецио — Николо Макиавели. Двамата си кимнаха сдържано.