— Аз ще ти помогна, както винаги съм ти помагал. Само ми позволи да те придружа.
Чезаре сви жестоките си устни.
— Измъкна ме от Ла Мота, вярно, и ми вдъхна надежди. Но виж докъде ме докара!
— Господарю, всичките ми хора са мъртви. Направих всичко възможно.
— И се провали!
Микелето пребледня.
— Така ли ми се отплащаш? За всичките години предана служба?
— Махай се от очите ми, куче! Свободен си! Върви да умреш в някоя канавка.
С яростен вик Микелето се хвърли към Чезаре, а огромните му ръце се протегнаха, готови да се сключат около гърлото на бившия му господар. Но така и не стигнаха до него. Със светкавична скорост Чезаре измъкна единия от двата пистолета, затъкнати в колана му, и стреля.
От лицето на Микелето не остана и помен, а тялото му рухна върху масата. Чезаре отскочи назад, за да не го изпръска кръвта.
Ецио бе отстъпил назад, за да не го забележат, но чу всичко и се накани да скочи от покрива и да причака Чезаре пред входа. Макиавели обаче се бе навел напред, за да наблюдава ужасната сцена, и без да иска, ритна една керемида, предупреждавайки Чезаре.
Той вдигна поглед и извади втория си пистолет. Макиавели не успя да се отдръпне навреме. Чезаре стреля и го рани в рамото, раздробявайки ключицата му. После побягна.
Ецио понечи да хукне след него, но само за секунда. Беше чул Чезаре да казва, че смята да замине за Виана. Щеше да го последва, но първо трябваше да се погрижи за ранения си приятел.
Макиавели сипеше извинения, докато Ецио му помагаше да слезе от покрива. Поне можеше да ходи, но раната беше тежка.
Щом стигнаха главната улица, Ецио спря насила един минувач сред разбуненото множество.
— Трябва ми лекар — настоя той. — Къде има кабинет?
— Мнозина се нуждаят от лекар! — отвърна мъжът.
Ецио го раздруса.
— Приятелят ми е тежко ранен. Къде да намеря лекар? Казвай!
— Пусни ме! Пробвай при доктор Акоста. Кабинетът му е малко по-надолу по улицата. Отвън има табела.
Ецио улови полуприпадналия Макиавели. Свали шала на туниката си и превърза що-годе раната. Николо губеше много кръв.
Щом погледна раната, доктор Акоста нареди на Макиавели да седне. Извади шише спирт и тампони и внимателно я почисти.
— Куршумът е минал право през рамото — обясни той на развален италиански. — Поне не се налага да го вадя. И раната е малка. Но ще трябва да наместим ключицата. Надявам се, че не възнамерявате да пътувате скоро?
Ецио и приятелят му се спогледаха.
— Пак излязох глупак — насили се да се усмихне Макиавели.
— Стига, Николо.
— Върви! Открий го. Аз ще се оправя.
— Може да остане при мен. Ще го настаня в пристройката — каза Акоста. — И когато се излекува, ще ти го изпратя.
— След колко време?
— Може би две седмици. Или повече.
— Ще се видим в Рим — обеща Макиавели.
— Добре — отвърна Ецио. — Пази се, приятелю.
— Убий го и заради мен — каза Макиавели. — Въпреки че поне ни спести неприятностите с Микелето.
Трета част
Иде последното време, вещано от кумската жрица, и се започва наново могъщ вековечен порядък.
Връща се Девата, връща се и Сатурнийското царство, ново потомство ни вече изпраща небето високо.
63
За пореден път Ецио пое на самотно и дълго пътешествие през Испания, на север към Виана. Пристигна там през март, лето Господне 1507. Градът на около километър от него приличаше досущ на видението, което Ябълката му беше показала, със здрави стени и добре укрепена цитадела в центъра. Имаше обаче и разлика.
Дори преди да пресече наварската граница, зорките му очи различиха, че градът е под обсада. Когато стигна селото, повечето местни клатеха неразбиращо глави, когато ги разпитваше, но от свещеника, с когото успя да разговаря на латински, узна всичко.
— Чул си навярно, че кралят и кралицата ни са хвърлили око на Навара — богата земя е и те искат да я присъединят към Испания.
— Значи възнамеряват да завземат Виана?
45
Цитатът е от Еклога IV във: Публий Вергилий Марон. Буколики. Прев. Г. Батаклиев. С: Народна култура, 1980. — Б.ред.