— Войниците ми са в предния двор — обясни Катерина. — Ще ги открия и ще ги отведа зад крепостта, за да ги обкръжим. Кажи на Марио, че така съм решила.
— Благодаря — каза Ецио. — И внимавай!
— Ще ми се да се бях преоблякла — засмя се тя. — Следващия път гледай да резервираш стая в хотел.
— Да се погрижим да има следващ път — отвърна той усмихнато, но нервно и си препаса сабята.
— Обзалагам се, че ще има! Arrivederci!6 — извика Катерина и се втурна навън, изпращайки му пътьом въздушна целувка.
Ецио огледа отломките от леглото. Оръжията от Кодекса — двойното острие, отровната кама и пистолетът — бяха погребани под тях и най-вероятно унищожени. Поне Скритото острие му беше останало. Дори в най-тежките мигове не би го забравил — последното завещание на убития му баща.
8
Ецио нямаше представа колко е часът, но опитът му подсказваше, че нападенията започват обикновено призори, докато жертвите са още объркани и сънят слепва очите им. Беше късметлия, че обучението му го бе възнаградило, дори на четирийсет, с бдителността и гъвкавостта на котка.
Вече навън и върху бойниците, той огледа околността. На много места в града под него горяха пожари. Видя, че работилницата на шивача и домът на Анджелина са лумнали в пламъци. Горката Клаудия нямаше да празнува тържествено рождения си ден тази нощ.
Сниши се, когато поредното гюле се разби в крепостната стена. За бога, що за оръжия притежаваха нападателите им? Как успяваха да презаредят и да стрелят толкова бързо? И кой стоеше зад всичко това?
През пушека и прахоляка различи Марио да приближава, прескачайки рухналите камъни. Ецио скочи долу, приземявайки се леко близо до него.
— Чичо! Che diavolo…? — възкликна тичешком.
— Изненадаха ни в гръб! Борджия! — просъска Марио.
— Fonerei!7
— Подценихме Чезаре. Явно са се разположили на изток през нощта.
— Какво ще правим?
— Най-важното е да спасим хората в града, онези, които са оцелели. Дотогава трябва да ги задържим. Завземат ли града, ще избият всички; според тях в Монтериджони всички са или асасини, или съучастници на асасините.
— Знам пътя за бягство. Остави на мен.
— Добро момче. Аз ще поведа войниците и ще се хвърлим срещу тях. Ти върви и насочвай топовете.
— А ти?
— Аз ще ги нападна фронтално. Ще се изправя лице в лице с кучите синове.
— Катерина ще се опита да ги заобиколи по фланговете.
— Добре. Значи имаме шанс. А сега побързай!
— Чакай!
— Какво?
Ецио сниши глас.
— Къде е Ябълката?
Не каза на чичо си, че оръжията от Кодекса са унищожени още при първата канонада. Вътрешно се молеше по някакво чудо пътят му да се пресече отново с Леонардовия, понеже в случай на необходимост маестрото на всички изкуства и науки несъмнено щеше да му помогне да ги възстанови. Междувременно му оставаше Скритото острие, а и боравеше майсторски с традиционните оръжия.
— Ябълката е на сигурно място — увери го Марио. — Върви! Дори при най-малкия знак, че Борджия ще пробият защитата, евакуирай града. Разбираш ли?
— Si, zio mio8.
Марио положи длани върху раменете му и впи сериозно очи в неговите.
— Съдбата ни е само отчасти в нашите ръце. Владеем я само донякъде. Но не забравяй, никога не забравяй, племеннико, че каквото и да се случи с теб или с мен днес, Божият пръст движи всички ни.
— Ясно, Capitano.
След кратко мълчание, Марио протегна ръка.
— Insieme per la vittoria!9
Ецио стисна пламенно десницата му.
— Insieme!
Когато Марио понечи да тръгне, Ецио му извика:
— Capitano, пази се!
Чичо му кимна мрачно.
— Ще се постарая. А ти взимай най-добрия ми кон и поемай бързо към външната стена.
Извади меча си и с гороломен боен вик призова мъжете си да се изправят срещу врага.
Ецио го изпрати с поглед и се затича към конюшнята, където го чакаше старият коняр, чийто блуден кон беше спасил предния ден. Огромният ръждивокафяв жребец бе оседлан и готов.
— Maestro Марио вече изпрати нареждане — обясни старецът.
— Подминал съм разцвета на силите си, но никой не може да ме обвини в мудност. Ma attenzione10, този кон е огън и жупел!
— Вчера го усмирих. Днес ще ме познае.