Нагласи Скритото острие, меча и камата си и тъкмо се готвеше за рискован скок към каруцата с копа сено, спряла на площада долу, когато раната го принуди да се превие одве от болка. „Контесата ме е превързала добре, но е права, че трябва да ме прегледа доктор“, каза си.
Спусна се измъчено на улицата. Нямаше представа къде да търси лекар, затова влезе в близкия хан, където го упътиха в замяна на няколко дуката; сдоби се и с чаша долнопробен сангвинеус, който притъпи донякъде болката му.
Беше късно, когато стигна кабинета на лекаря. Почука няколко пъти, и то силно, преди отвътре да долети приглушен отговор. Вратата се отвори и разкри пълен брадат мъж на около шейсет с очила с дебели стъкла. Не вдъхваше доверие — дъхът му вонеше на алкохол и едното му око изглеждаше по-голямо от другото.
— Какво искаш? — попита мъжът.
— Вие ли сте доктор Антонио?
— И какво, ако съм?
— Нуждая се от помощта ви.
— Късно е — каза лекарят, но погледът му се отклони към раната върху рамото на Ецио и в очите му проблесна предпазливо съчувствие. — Ще струва повече.
— Не съм в положение да споря.
— Добре. Влез.
Лекарят свали веригата на вратата и отстъпи встрани. Ецио пристъпи благодарно в антре, от чиито подпорни греди висяха медни гърнета и стъкленици, изсушени прилепи, гущери, мишки и змии.
Лекарят го поведе към вътрешна стая с огромно бюро, по което безразборно се валяха листове. В ъгъла имаше тясно легло и шкаф, чиито отворени врати разкриваха още стъкленици и кожено куфарче, също отворено, съдържащо колекция от скалпели и миниатюрни триончета.
Лекарят проследи погледа на Ецио и се изсмя.
— Ние, медиците, сме просто псевдомеханици — каза той. — Легни на кушетката да те прегледам. Но преди това — струва три дуката. В предплата.
Ецио му подаде парите.
Лекарят свали превръзката и задърпа и занатиска раната, докато Ецио буквално припадна от болка.
— Не мърдай! — промърмори докторът.
Заопипва отново и накрая я поля с пареща течност от някаква колба, попи с памучна кърпа, извади чисти бинтове и я превърза стегнато.
— На твоята възраст няма как да се възстановиш от такава рана с лекарства. — Лекарят порови в шкафа и измъкна стъкленица с лепкаво съдържимо. — Но това ще уталожи болката. Не го изпивай наведнъж. Струва още три дуката, между другото. И не се притеснявай, след време ще ти мине.
— Grazie, dottore.
— Четирима от пет мои колеги биха приложили пиявици, но те не действат ефикасно срещу такива рани. От какво е? Ако не се срещаше толкова рядко, бих предположил, че е огнестрелна. Ела пак, ако се налага. Мога да ти препоръчам и неколцина добри колеги в града.
— И те ли взимат толкова скъпо?
Доктор Антонио се ухили.
— Добри ми човече, размина се тънко.
Ецио поспря отвън. Сипеше се лек дъждец и улиците вече бяха разкаляни.
„На твоята възраст — промърмори Ецио. — Che sobbalzo!15“.
Тръгна към хана, понеже бе забелязал, че дават стаи под наем. Реши да отседне там, да похапне и на сутринта да отиде в Мавзолея и да почака приятеля си. Защо Макиавели не беше уговорил точен час с контесата? Ала Ецио познаваше манията му да се подсигурява. Несъмнено всеки ден се появяваше на уреченото място през определени интервали. Едва ли щеше да се наложи да го чака дълго.
Ецио пое през занемарените улички, шмугвайки се в тъмните входове, когато забележеше патрулите на Борджия с биещите им на очи лилаво-жълти униформи.
Върна се в хана към полунощ. Отпи от тъмната течност в стъкленицата — беше вкусна — и похлопа на вратата с дръжката на меча си.
14
На другия ден Ецио излезе рано от хана. Усещаше раненото си рамо вдървено, но болката бе стихнала и той движеше ръката си по-лесно. Преди да тръгне, изпробва няколко удара със Скритото острие и откри, че го използва без затруднение, както и по-традиционната сабя и камата. Извади късмет, че не го простреляха в ръката, с която държеше меча.
Не знаеше дали кланът Борджия и неговите тамплиерски сподвижници са разбрали, че е останал жив след битката в Монтериджони, а по улиците гъмжеше от войници с пушки в лилаво-жълтата униформа на Борджия. Наложи се да избере заобиколен маршрут и слънцето се бе издигнало високо на небосклона, когато най-сетне стигна Мавзолея на Август.