Във всеки случай научи нещичко за поведението на Чезаре на бойното поле и колко опасен може да бъде.
И тук, както по улиците, стражи на Борджия наблюдаваха отвсякъде множеството, въоръжени с гибелните нови оръжия.
— Леонардо… — неволно промълви Ецио, сетил се за стария си приятел.
Макиавели го погледна.
— Заплашиха го със смърт, ако откаже да работи за Чезаре. Много болезнена смърт при това. Подробност. Ужасяваща, но съществена подробност. Важното е, че не харесва новия си патрон, който не притежава нито интелигентност, нито способност да контролира напълно Ябълката. Или поне така се надявам. Трябва да сме търпеливи. Ще си я върнем заедно с Леонардо.
— Ще ми се да бях толкова сигурен.
Макиавели въздъхна.
— Навярно е разумно да се съмняваш — заключи най-после.
— Испания владее Италия — каза Ецио.
— Валенсия владее Ватикана — отвърна Макиавели, — но можем да го променим. Имаме съюзници в Съвета на кардиналите, някои от които — могъщи. Не всички са лакеи. И при цялото перчене, Чезаре разчита на богатството на баща си Родриго. — Той изгледа остро Ецио. — Затова трябваше да се погрижиш за този досаден папа.
— Не знаех…
— И аз нося вина. Трябваше да ти кажа. Но както сам уточни, не бива да мислим за миналото, а за настоящето.
— Амин!
— Амин!
— Но откъде намират средства за всичко това? — попита Ецио, когато поредният бик се строполи под непоколебимия и безпощаден меч на Чезаре.
— Папа Александър е странна смесица — отвърна Макиавели. — Той е вещ администратор; направи и нещо добро за Църквата. Но злото у него винаги надделява над доброто. От години е ковчежник на Ватикана и откри нови начини да умножава богатствата му. Натрупаният опит му влиза в работа. Продава санове, така си осигури дузини кардинали, които безусловно го подкрепят. Помилва дори убийци, стига да могат да се откупят от гилотината.
— Как оправдава това?
— Много просто. Проповядва, че е по-добре грешникът да живее и да се покае, отколкото да умре в мъки.
Ецио се разсмя, макар и невесело. В ума му изплуваха скорошните празненства, отбелязали настъпването на 1500 година — великата година, разполовяваща хилядолетието. Вярно, из страната бродеха и самобичуващи се фанатици в очакване на Страшния съд; дори лудият монах Савонарола, домогнал се за кратко до Ябълката и загинал от собствената му ръка, също се бе подвел по това суеверие.
1500-та беше паметна юбилейна година. Ецио помнеше как хиляди обнадеждени пилигрими се стичаха във Ватикана от всички краища на света. Настъпването й бе отбелязано тържествено дори в най от далечните краища на планетата отвъд западните морета, в Новите земи, открити от Колумб, а след няколко години — от Америго Веспучи, който потвърди тяхното съществуване. Пари като река се стичаха в Рим, понеже вярващите купуваха индулгенции, за да откупят греховете си в очакване Исус да се завърне на земята, за да въздаде присъда на живите и мъртвите. По същото време Чезаре се бе заел да покорява градовете държави в Романя, а кралят на Франция завзе Милано, оправдавайки действията си с претенцията, че е законен наследник — правнук на Джан Галеацо Висконти.
После на пищна церемония в ранното утро на четвъртата неделя от Великите пости папата назначи сина си Чезаре за върховен генерал на папската войска и за Gonfaloniere16 на Светата римска църква. Чезаре бе посрещнат от момчета в копринени мантии и четири хиляди войници в униформи с личните му цветове. Триумфът му изглеждаше пълен — през май предишната година той се бе оженил за Шарлот д’Албре, сестра на Хуан, крал на Навара, а френският крал Луи, съюзник на семейство Борджия, го ръкоположи за дук на Валенсия. Понеже вече беше и кардинал на Валенсия, нищо чудно, че хората му прикачиха прозвището Валентино.
Сега това злобно влечуго бе на върха на могъществото си.
Как би могъл Ецио да го надвие?
Сподели мислите си с Макиавели.
— В крайна сметка ще използваме собствената им суета, за да ги сразим — отвърна той. — Имат ахилесова пета. Всеки има. Знам твоята.
— И тя е? — жегнато попита Ецио.
— Не е необходимо да я назовавам. Просто внимавай с нея — отговори Макиавели, но бързо смени темата: — Помниш ли оргиите?
— Продължават ли?
— Да. Родриго — вече отказвам да го наричам папа — ги обожава. Нищо че е седемдесетгодишен. — Макиавели се изсмя суховато, после изражението му внезапно стана сериозно. — Борджиите ще се удавят под тежестта на собствената си самонадеяност.
16
Престижна обществена длъжност в средновековна Италия — по-специално във Флоренция и Ватикана. — Б.ред.