— С каква цел?
Макиавели разпери ръце.
— Политическа. Пропаганда. Идеята е, че хората с готовност ще потърсят закрилата на папата и в замяна ще му се отблагодарят с преданост.
— Колко удобно. Но не трябва ли все пак да се махаме оттук?
Ецио почувства внезапна и съвсем логична умора. Сърцето му се свиваше от болка.
— Няма да се върнат тази нощ. Не подценявам храбростта ти, Ецио, но хората-вълци не са бойци, нито убийци. Борджиите ги използват като доверени посредници, но главната им задача е да сплашват. Те са бедни, заблудени души, безмозъчни пионки. Вярват, че новите им господари ще им помогнат да възстановят древния Рим. Основателите на Рим — Ромул и Рем — са откърмени от вълчица.
— Помня легендата.
— За клетите хора-вълци не е легенда. Но те са опасен инструмент в ръцете на Борджия. — Той замълча. — А сега ми дай писмото! И листовете, които си взел от леговището на създанията. Браво, между другото.
— Дано се окажат полезни.
— Ще видим. Дай ми писмото.
— Ето го.
Макиавели бързо счупи печата на свитъка.
— Cazzo19! — промърмори. — Шифрирано е.
— Какво искаш да кажеш?
— Това не трябваше да е кодирано. Виничо е — беше — една от къртиците ми сред хората на Борджия. Каза ми, че е научил нещо от добре информиран източник. Ама че глупак! Разменят си шифрирани послания. Без кода сме безпомощни.
— Може би листовете, които открих, ще помогнат.
Макиавели се усмихна.
— За бога, Ецио, понякога благодаря на Небесата, че сме в един лагер. Да видим.
Той прегледа набързо страниците и тревожното му лице се проясни.
— Вършат ли работа?
— Така ми се струва… може би… — Той продължи да чете, сбърчил отново чело. — Да! За бога! Да! Мисля, че го открихме!
Потупа Ецио по рамото и се засмя. По лицето на асасина също грейна усмивка.
— Виждаш ли? Понякога логиката не е единственият начин за спечелване на войната. Късметът също играе известна роля. Andiamo20! Каза, че имаме съюзници в града. Заведи ме при тях.
— Следвай ме.
15
— Ами конят? — попита Ецио.
— Освободи го. Той ще си намери пътя към конюшните.
— Не мога да го изоставя.
— Трябва.
— Връщаме се в града. Ако го пуснем там, ще разберат, че си пристигнал. Открият ли го тук, ще си помислят — ако извадим късмет — че все още се скиташ наоколо и ще отвлечем вниманието им.
Ецио последва неохотно съвета му и Макиавели го насочи към скрити стъпала, отвеждащи под земята. Над най-долното гореше факла. Макиавели я взе.
— Къде сме? — попита Ецио.
— Оттук води началото си мрежа от древни подземни тунели, които кръстосват града. Баща ти ги откри и оттогава си остават асасинска тайна. По този маршрут ще избегнем стражите, които ни търсят, защото оцелелите хора-вълци несъмнено са вдигнали тревога. Тунелите са големи — в древни времена са ги използвали за транспорт и за многочислени военни отряди; построени са здраво, като всичко в онези дни. Много от изходите в града са срутени и блокирани. Затова трябва да подбираме внимателно посоката. Не се отдалечавай, не те чака нищо добро, ако се изгубиш тук.
Два часа прекосяваха сякаш безкрайния лабиринт. Ецио забелязваше странични проходи, блокирани входове, странни изваяния на забравени богове над арките и стълбите, някои отвеждащи нагоре, други — в непрогледен мрак. На върха на трети мъждукаше бледа светлина. Най-сетне Макиавели, поддържал през цялото време равномерен, но бърз ход, спря пред една такава стълба.
— Пристигнахме — обяви той. — Аз съм първи. Зазорява се. Трябва да внимаваме.
Той изчезна горе.
След сякаш цяла вечност, през която Ецио се питаше дали не са го забравили, дочу шепота на Макиавели:
— Чисто е.
Въпреки умората Ецио изкачи тичешком стъпалата, радостен, че отново диша свеж въздух. Беше си взел дозата от тунели и пещери за цял живот.
През нещо като люк се озова в просторна зала, явно служила навремето като склад.
— Къде сме?
— На остров в река Тибър. Преди години са държали тук припаси. Сега го посещаваме само ние.
— Ние?
— Братството. Ако предпочиташ — това е убежището ни в Рим.
Широкоплещест самоуверен млад мъж стана от стола пред масата, върху която бяха разхвърляни документи и остатъци от храна, и дойде да ги поздрави. Говореше прямо и дружелюбно.