— Не мога. — Клаудио очевидно бе смъртно уплашен. — Ще ме убият.
— Виж. Можеш да вървиш, нали? — Момчето кимна. — Значи можеш и да тичаш. Следвай ме. Прави точно каквото правя аз. Трябва да се скрием от стражите.
Ецио изправи момчето на крака и тръгна към най-близката винопродавница. Смеси се е тълпата нервни клиенти и с изненада установи колко лесно Клаудио последва примера му. Излязоха в съседство със стената на площада, докато от другата страна някои от въоръжените с алебарди войници започнаха да си проправят път през тълпата. Точно навреме стигнаха спасителна уличка, отвеждаща извън площада. Лисицата и Трималкио ги очакваха.
— Досетихме се, че ще минете оттук — обясни Ла Волпе, а бащата прегърна сина си. — Да вървим — настоя. — Да не губим време. Прибирайте се бързо в щабквартирата и накарайте Тересина да превърже раната. Хайде!
— А ти гледай известно време да не се набиваш в очи — каза Ецио на Клаудио.
— Molte grazie, месере — благодари му Трималкио, обгърнал през рамо момчето, за да смекчи укора: — Corri! *.
— Навлече си неприятности — констатира Лисицата, щом се озоваха на тихо площадче, където не ги заплашваше нищо. — Особено след този случай. Вече видях съобщения, че те издирват заради схватката в конюшните.
— А Макиавели?
Лисицата поклати глава.
— Не. Възможно е да не са го видели добре. Малцина знаят колко сръчно върти сабята.
— Но ти не вярваш?
Лисицата поклати глава.
— Какво ще правим с обявленията „Издирва се“?
— Не бой се. Хората ми вече ги отлепят.
— Радвам се, че някои са по-дисциплинирани и не влизат в безсмислени разпри с войниците на Борджия.
— Слушай, Ецио, в този град цари напрежение. Още не си го усетил.
— Нима?
Ецио не беше разказал на приятеля си за срещата с хората-вълци.
— Колкото до глашатаите, по няколко дуката ще ги смълчат — продължи Лисицата.
— Или да елиминирам свидетелите?
— Не е необходимо — по-ведро отвърна Лисицата. — Знаеш как да ставаш „невидим“. Но внимавай много, Ецио. Борджиите имат и много други врагове, но ти си най-големият трън в очите им. Няма да се усмирят, докато не те видят увиснал от куките в Кастел Сант’Анджело.
— Първо трябва да ме хванат.
— Бъди нащрек.
Върнаха се в Гилдията на крадците по обиколен маршрут. Клаудио и баща му вече бяха пристигнали невредими. Тересина превързваше момчето. Почистили кръвта и се оказало, че мускулът на ръката му е просто дълбоко порязан. Раната болеше ужасно, но не беше опасна и Клаудио изглеждаше далеч по-весел.
— Ама че нощ! — възкликна изморено Лисицата, когато седнаха на по чаша требиано23 с чиния нарязан пикантен салам.
— На мен ли го казваш! Мога да мина и с по-малко вълнения.
— Няма как, докато битката продължава.
— Слушай, Джилберто — подхвана Ецио. — Знам какво видяхме, но съм убеден, че няма защо да се страхуваш от Макиавели. Такива са му методите.
Лисицата го изгледа с каменно лице.
— Да. Много коварни: — Замълча. — Но искам да ти благодаря, че спаси живота на Клаудио. Ако вярваш, че Макиавели е предан на Братството, склонен съм да се доверя на преценката ти.
— Ще ми съдействат ли тогава крадците ти? Ще ми помогнеш ли?
— Споменах, че имам планове за това място — отвърна замислено Лисицата. — След като отново работим заедно, искам да чуя и твоето мнение.
— Заедно ли работим?
Лисицата се усмихна.
— Така изглежда. Но ще продължавам да следя зорко твоя приятел с черния костюм.
— Няма да е излишно. Просто не действай прибързано.
Лисицата не отговори.
— Кажи ми сега какво смяташ, че трябва да направим с това място? — попита той.
Ецио се замисли.
— На всяка цена трябва да се погрижим Борджиите да стоят далеч оттук. Защо не отвориш истински хан?
— Идеята ми допада.
— Иска доста работа — да се пребоядиса, да се подменят дъските, да се сложи нова табела.
— Разполагам с много хора. Под твоите напътствия…
— Значи се договорихме.
За Ецио последва месец на отдих или на полуотдих, когато запретна ръкави да обнови седалището на Гилдията на крадците, подпомогнат с готовност от много ръце. Крадците притежаваха различни умения, понеже мнозина бяха занаятчии, останали без работа заради нежеланието си да склонят глави пред Борджия. В края на месеца мястото беше неузнаваемо — свежо боядисано, с чисти прозорци и нови завеси. Покривът бе ремонтиран и пред вратата висеше нова табела с млад лисугер, задрямал, но определено жив. Изглеждаше сякаш след като се събуди, ще опустоши най-малко петдесет кокошарника наведнъж. Двойните крила на входа сияеха с нови панти, а зад тях се откриваше безупречен двор.
23
Сорт италианско грозде и съответно — бяло вино, широко разпространено в цяла Италия. — Б.ред.