— Близо до остров Тибър има пристан, сър. Знаете ли го?
— Много добре.
Ецио тръгна бързо. Нямаше време да се отбие в банката на Киджи, а трите й клона не му бяха на път. Потърси услугите на лихвар, който постави тежки условия, но допълни сумата, с която Ецио вече разполагаше, до необходимите хиляда дуката. Въоръжен с парите, но решен да не се разделя с нито един грош освен в краен случай, той нае кон и ругаейки кучите синове, отвлекли човека, с когото искаше спешно да поговори, пое с бясна скорост към Тибър, разпръсквайки всички хора, пернати и кучета, изпречили се на пътя му.
Откри лодката — по-скоро малък кораб — без затруднения, скочи от седлото и се втурна към мястото, където беше закотвена, крещейки името на мадам Солари.
Похитителите й го очакваха. Двамата мъже на палубата насочиха пистолетите си към него. Ецио присви очи. Огнестрелно оръжие? В ръцете на дребни мошеници?
— Нито крачка по-напред!
Той отстъпи назад, но не отлепи пръст от бутона на Скритото острие.
— Носиш ли проклетите пари?
С другата си ръка Ецио извади бавно кесията с хиляда дуката.
— Добре. Сега ще проверим дали капитанът е в добро настроение, та да не й пререже проклетото гърло.
— Капитанът ли? За какви се мислите? Изведете я веднага!
Яростният глас на Ецио сепна търговеца на роби. Той се поизвърна и извика на някого под палубата, който очевидно бе чул разговора, защото още двама се заизкачваха по стълбите към каютите, влачейки жена на около трийсет и пет. Гримът й беше размазан — и от сълзи, и от грубото отношение — грозни синини личаха по лицето, раменете и гърдите й, разголени под разкъсаната лилава рокля, разкриваща корсета й. По роклята имаше кървави петна, ръцете и краката й бяха вързани.
— Ето го малкото съкровище — ухили се злорадо търговецът.
Ецио задиша тежко. Брегът на реката пустееше, но остров Тибър се виждаше само на петдесетина метра. Де да можеше да изпрати вест на приятелите си! Чуеха ли нещо, щяха да решат, че пияни моряци вдигат глъчка — по реката гъмжеше от тях — а ако Ецио извикаше за помощ, мадам Солари щеше да се прости с живота си на мига. Както и той, освен ако мъжете не бяха ужасно лоши стрелци, понеже разстоянието беше незначително.
Когато отчаяните очи на жената срещнаха погледа на Ецио, на стълбата се появи още един мъж, метнал небрежно дрипави останки от сако на военноморски капитан. Вторачи се в Ецио, после — в кесията с парите.
— Подхвърли я — нареди грубо.
— Първо ми я предай. И я развържи.
— Глух ли си, мамка му? Подхвърли проклетите пари!
Ецио пристъпи несъзнателно напред. Пистолетите веднага се насочиха заплашително към него, капитанът извади ятаган, а другите двама стиснаха по-здраво жената, която изстена и се сгърчи от болка.
— Не приближавай! Иначе ще я довършим.
Ецио спря, но не отстъпи назад. Премери на око разстоянието до палубата. Пръстът му трепна върху спусъка на Скритото острие.
— Нося парите. В кесията са — каза той — и я размаха, прекрачвайки напред, докато очите им бяха приковани в нея.
— Стой, където си! Не си играй с мен! Още една стъпка, и жената умира.
— Тогава няма да си получите парите.
— О, нима? Ние сме петима, а ти — един. Преди да стъпиш на палубата, приятелчетата ми ще са те простреляли в устата и в топките.
— Първо ми я предай.
— Ей, ти да не си идиот? Качиш ли се в проклетата лодка, курвата умира!
— Месере! Ahítateme!31 — проплака клетата жена.
— Млъквай, кучко! — изръмжа един от мъжете, които я държаха, и я зашлеви през очите с дръжката на камата си.
— Добре! — извика Ецио, забелязал как нови ручейчета кръв бликват от лицето на жената. — Стига! Пуснете я! Веднага!
Подхвърли кесията на капитана. Тя се приземи до краката му.
— Така ми харесва — каза търговецът на роби. — А сега да приключваме.
Преди Ецио да успее да помръдне, той опря острието на ятагана си в гърлото на жената й го прокара надолу и надълбоко, като почти отсече главата й.
— Ако си недоволен, отнеси жалбата към месер Чезаре — озъби се капитанът, когато тялото се свлече на палубата под фонтан от кръв. Почти незабележимо, капитанът кимна на мъжете с пушките.
Ецио разбра какво ще последва и беше готов. Със светкавична скорост отбягна двата куршума и същевременно извади Скритото острие и скочи напред. Първо прониза лявото око на първия мъж, който държеше пленничката. Преди тялото му да се стовари върху земята, Ецио се сниши под яростно размахания ятаган на капитана, после се изправи и заби камата си в корема на противника и го разпори. Скритото острие не бе предвидено да разсича и се огъна леко, по-скоро късаше, отколкото режеше, но това нямаше значение.