Выбрать главу

Щом се поздравиха, той свали ръцете й от врата си и без да ги пуска, се взря в очите й:

— Надявам се, че се отнасяш мило с гостенката ни.

Лукреция смръщи чело.

— Тази нейна голяма уста… Как ми се иска да я зашия завинаги.

— Аз самият я предпочитам отворена — усмихна се Чезаре.

— Нима?

Сякаш не забелязал язвителния й тон, той продължи:

— Говори ли с татко за средствата, необходими на банкера ми?

— Папата е във Ватикана, но ще се наложи дълго да го убеждавам, когато се завърне. Както и банкерът му. Знаеш колко е предпазлив Агостино Киджи.

Чезаре се изсмя.

— Е, определено не е забогатял с припряност. — Помълча и продължи: — Но това няма да ни затрудни, нали?

Лукреция обгърна отново врата на брат си и се притисна към него.

— Не, но… понякога се чувствам много самотна тук без теб. Напоследък се виждаме толкова рядко. Другите ти завоевания поглъщат цялото ти време.

Чезаре я прегърна.

— Не бой се, котенце. Скоро щом си осигуря трона на Италия, ти ще бъдеш моя кралица и ще забравиш самотата.

Тя се отдръпна леко и го погледна в очите.

— Не мога да чакам.

Той прокара ръка през меките й руси коси.

— Дръж се прилично, докато ме няма.

После, след още една дълга целувка, Чезаре излезе през вратата, откъдето беше дошъл, а Лукреция тръгна в обратната посока с унило изражение.

Къде отиде Чезаре? Веднага ли щеше да замине? Много вероятно, съдейки по прощалната сцена. Ецио се придвижи бързо покрай стената, за да застане с лице към главната порта на замъка.

Тъкмо навреме. Стражите я отваряха с викове:

— Внимание! Генералът заминава за Урбино!

Не след дълго се появи Чезаре, яхнал черен кон и придружен от малоброен антураж.

— Buona fortuna, Padrone Чезаре! — извика един от капитаните от караула.

Ецио проследи с поглед как заклетият му враг изчезва в нощта. „Ама че светкавична визита! — рече си той. — Никакъв шанс да го убия. Николо ще остане много разочарован“.

24

Ецио се съсредоточи отново върху належащата задача — да открие Катерина. Високо в западното крило на крепостта забеляза малък прозорец дълбоко в стената, от който долиташе мъждива светлина. Тръгна към него. Когато стигна, видя, че няма перваз, върху който да застане. Имаше обаче тясна напречна греда над него, за която можеше да се улови с една ръка.

Надникна в помещението. Беше празно, макар на стената да гореше факла. Приличаше на караулна стая и Ецио се обнадежди, че е на прав път.

По-нататък на същото ниво видя втори прозорец. Приближи и надзърна през решетките, поставени без видима причина. Дори човек с крехко телосложение да се промъкнеше през него, нямаше как да слезе сто и петдесет крачки по стената, да прекоси незабелязано откритото пространство до реката и до евентуалната свобода. Тук светлината бе по-приглушена, но Ецио веднага разбра, че помещението е килия.

Пое рязко дъх. Там, все още във вериги, беше Катерина! Седеше на грубата пейка до стената, но не се виждаше дали е прикована към нея. Беше свела глава и той не разбра дали е будна или спи.

Заспала или будна, гороломно хлопане по вратата я сепна.

— Отворете!

Ецио разпозна гласа на Лукреция.

Един от двамата задрямали стражари пред вратата побърза да се подчини.

— Да, Altezza32. Веднага, Altezza.

Щом влезе в килията, следвана от единия страж, Лукреция не изгуби нито миг. От дочутия разговор Ецио се догаждаше за причината за яростта й — ревност. Лукреция смяташе, че Катерина и Чезаре са станали любовници. Той обаче не вярваше да е така. Съзнанието му отказваше да приеме мисълта, че такова покварено чудовище би могло да оскверни Катерина с досега си.

Лукреция прекоси тичешком килията и хвана Катерина за косите. Вдигна я на крака и притисна лицето й към своето.

— Кучка! Как мина пътуването от Форли до Рим? В частната каляска на Чезаре ли се возеше? Успя ли да го прелъстиш?

Катерина впи очи в нейните.

— Жалка си, Лукреция! Нима смяташ, че живея според твоите стандарти?

Лукреция я блъсна гневно на пода.

— Какво обсъждахте? Плановете му за Неапол? — тя замълча. — Хареса ли ти чутото?

Катерина избърса кръвта по лицето си и каза:

— Не помня.

Тихата й дързост докара Лукреция до истински бяс. Тя бутна настрани стража, грабна железния лост за вратата и удари силно Катерина по гърба.

вернуться

32

Ваше Височество (ит.). — Б.ред.