— Да се надяваме, че е „довиждане“.
— О, не мисля.
Тя го погледна за последно.
— Добре тогава. Buona fortuna anche, принце мой. И — Vittoria agli Assassini!33.
Пришпори коня си и без нито дума повече — без да се обърне дори за миг — препусна на север начело на антуража си. Извън града, извън живота му. Ецио ги проследи с поглед, докато не се превърнаха в дребни точици на хоризонта. Самотен мъж, превалил разцвета си, когото любовта бе озарила с последен шанс, но той го беше пропуснал.
— Vittoria agli Assassini — промърмори безизразно той, обърна се и тръгна през спящия град.
30
Заради предстоящото завръщане на Чезаре Ецио загърби личните си терзания и се зае с работата, която съдбата му бе отредила. За да прекъсне притока на средства на Чезаре, първо трябваше да открие и да неутрализира банкера му, а сведения за самоличността му щеше да получи от „Разцъфналата роза“.
— Какво искаш? — В гласа на Клаудия не се долавяше и капчица радушност.
— На срещата ни спомена за някакъв сенатор.
— Да. Защо?
— Каза, че дължал пари на банкера на Чезаре. Тук ли е сенаторът?
Тя сви рамене.
— Сигурно ще го откриеш на Капитолия? За това не се нуждаеш от помощта ми, нали?
— Как изглежда?
— О, нека помисля… Среден на ръст?
— Не си играй игрички с мен, сестро.
Клаудия поомекна.
— На около шейсет, строен, с тревожно изражение, гладко избръснат, сивокос, висок колкото теб или малко по-нисък. Казва се Еджидио Троке. Тежък характер, песимист, упорит. Трудно ще изкопчиш нещо.
— Благодаря. — Ецио я изгледа втренчено. — Възнамерявам да разбера къде е банкерът и да го убия. Досещам се кой е, но трябва да узная къде живее. Сенаторът може да ме насочи.
— Банкерът е под зорка охрана. Ако беше на негово място, и теб щяха да пазят.
— Намекваш, че не бдят над мен?
— Все ми е едно.
— Слушай, Клаудия, държа се грубо, защото се безпокоя за теб.
— Спести ми словоизлиянията.
— Ти се справяш добре…
— Благодаря, любезни господине…
— Но искам да организираш нещо важно. Щом неутрализирам банкера, момичетата ти трябва да отнесат парите му на сигурно място.
— Само ми съобщи, когато — или „ако“? — успееш.
— Бъди нащрек.
В мрачно настроение Ецио пое към Капитолия — административния център на Рим, където го посрещна оживено гъмжило. На широкия площад, около който бяха разположени административните сгради, няколко сенатори сновяха забързано, придружени от секретари и помощници, понесли документи в кожени папки, с делови и самодоволни изражения. Ецио се сля, доколкото бе възможно, с множеството, озъртайки се бдително за мъж, отговарящ на даденото му от Клаудия описание. Проправяше си път през тълпата, наострил слух и за най-дребния намек, който би могъл да дочуе за набелязаната жертва. В момента със сигурност нямаше и следа от Еджидио, въпреки че той очевидно предоставяше на колегите си вълнуващи теми за разговор.
— Еджидио пак молеше за пари — каза единият.
— Както винаги. За какво този път?
— О, някакво предложение да се намали броят на публичните екзекуции.
— Колко нелепо!
Ецио се придвижи към друга групичка сенатори и там научи още нещичко. От чутото не беше сигурен дали Еджидио е войнстващ (и следователно глупав) либерален реформатор или просто непохватен мошеник.
— Еджидио подготвя петиция за забрана на мъченията на свидетели в криминалните съдилища — каза тарторът на следващата група.
— Трудна работа! — отвърна изпитият мъж, на когото говореше. — Но това е само фасада. Иска пари само за да си плати дълговете.
— Настоява да премахнем и лицензите за неподвластност на закона.
— Как не! Невъзможно! Всеки гражданин, който се чувства ощетен от законите ни, трябва да може да откупи правото си да не ги спазва. Това е наш дълг. Все пак Светият отец въведе индулгенциите и той следва примера на самия Исус — „Благословени са милосърдните!“.
„Поредният трик на Борджиите да си пълнят хазната“, помисли си Ецио.
— Защо да даваме пари на Еджидио? Всички знаят какво ще направи с тях! — обади се другият сенатор.
Двамата се засмяха и поеха по задачите си.
Малобройна група стражи на Борджия с личния герб на Чезаре върху униформите си — два червени бика, обградени с четири лилии — привлече вниманието на Ецио. Понеже това винаги предвещаваше неприятности, Ецио приближи и видя, че са заобиколили един сенатор. Другите даваха вид, сякаш не се случва нищо необичайно, но Ецио забеляза колко далеч стоят от стражите.