— Привет!
— Привет — отвърна сдържано мъжът.
Но очевидно не му беше забавно да присъства на пищно тържество и същевременно да е на работа.
— Може ли да повървя с теб? Какво гъмжило! Едва се промъквам през множеството.
— Разбира се. Искам да кажа… нямам нищо против да ми правиш компания.
— За пръв път идвам тук.
— Откъде си?
— Трастевере. — Тя потрепери театрално. — Трябваше да мина през древните руини. Тръпки ме побиват.
— Тук си на сигурно място.
— С теб?
Адютантът се усмихна.
— Ще те закрилям, ако се наложи.
— Обзалагам се, че те бива. — Тя погледна към кутията. — Какво красиво ковчеже имаш!
— Не е мое.
— О, но ти го носиш тъй леко в силните си ръце. Представям си какви мускули се крият под дрехите.
— Искаш ли да ги пипнеш?
— Свещени небеса! Как ще се изповядам после на свещеника?
Стигнаха обкована с желязо врата, пред която дежуреха двама войници. Ецио видя как единият почука. След миг вратата се отвори и фигура в червена кардиналска роба застана на прага, придружена от адютант, облечен като мъжа с кутията.
— Нося ви парите, които очаквате, Ваше Превъзходителство — каза първият адютант и подаде кутията на втория.
Ецио пое дъх; предположението му се бе потвърдило. Банкерът бе именно Хуан Борджия-старши, архиепископ на Монреале и кардинал на Санта Сузана. Същият, когото бе видял да придружава Чезаре в Монтериджони и в конюшнята на Кастел Сант’Анджело.
— Добре — каза банкерът и черните му очи засияха върху белезникавото лице. Оглеждаше момичето, застанало до първия адютант. — Ще взема и нея.
Улови я за ръката и я придърпа към себе си. На адютанта заяви безучастно:
— А ти си свободен.
— Onoratissima!36 — възкликна момичето и се притисна охотно към банкера, докато адютантът се мъчеше да сдържи чувствата си.
Вторият адютант изчезна в стаята зад вратата и я захлопна, а банкерът поведе момичето към залата с гостите.
Първият адютант ги проследи с поглед и въздъхна леко. Понечи да си тръгне, но спря и се потупа по ливреята.
— Кесията ми! Къде изчезна? — промърмори той, после се озърна в посоката, накъдето банкерът бе поел с момичето.
Заобикаляха ги усмихнати гости, сред които се стрелкаха сръчни прислужници с подноси, отрупани с храна и напитки.
— Мамка му! — промърмори той и тръгна към главния вход, който се затвори зад гърба му.
Очевидно всички поканени бяха пристигнали. Ецио го изпрати с очи и си помисли: „Ако продължават да се отнасят така с хората, скоро ще попълня армията си от доброволци“.
Прокрадна се през тълпата и застана близо до банкера. В същия момент на балкона над залата се появи глашатай и един тромпетист изсвири кратък сигнал, въдворявайки тишина.
— Ваши Сиятелства, дами и господа — подхвана глашатаят. — Нашият безценен господар и почетен гост, дук на Валенсия и Романя, генерал на папската армия, принц на Андрия и Венафро, виконт на Дьоа и лорд на Пиомбино, Камерино и Урбино — Негово Високоблагородие Чезаре Борджия ще ни почете със слово в Голямата зала.
— Хайде, скъпа, ще седнеш до мен — каза банкерът на куртизанката от „Разцъфналата роза“ и костеливите му пръсти заопипваха хълбоците й.
Ецио се сля с потока от хора, отправил се покорно през двойните врати към вътрешната зала. Забеляза, че другите две момичета са близо до него, но разумно го отбягват. Запита се колко ли още съюзници е успяла да вмъкне сестра му в банкерското имение. Ако се бе справила с всички поставени й задачи, той самият щеше да се задоволи с ролята на втора цигулка. Почувства обаче гордост и увереност.
Настани се на редицата пейки в средата на залата. Папски стражи образуваха кордон край стените, а други стояха пред подиума в далечния й край. Родриго придружаваше Чезаре, но седна зад него. За радост на Ецио нямаше и следа от Лукреция, въпреки че досега сигурно я бяха освободили.
— Добре дошли, приятели мои — подсмихна се Чезаре. — Знам, че ни чака дълга нощ. — Изчака смеховете и откъслечните аплодисменти да стихнат. — Няма да ви задържам дълго. Приятели, за мен е чест, че кардиналът на Санта Сузана положи толкова усилия да отпразнуваме неотдавнашните ми победи. — Аплодисменти.
— Има ли по-добър начин да ги отбележа от вашето съпричастие? Скоро ще се съберем отново тук на още по-голямо тържество, понеже ще честваме обединението на Италия. Тогава, приятели мои, пиршествата ще продължат не една нощ, нито две или дори пет, шест, седем… Тогава ще празнуваме цели четирийсет дни!