Ецио си пое дълбоко дъх, докато съмненията в ума му се разсейваха едно по едно. Преди време Паганино беше член на венецианската Гилдия на крадците, оглавявана от Антонио де Маджанис. Явно Борджиите му бяха предложили значителна сума да смени лагера и той се бе внедрил в групата на Лисицата тук. През цялото време враговете бяха разполагали с къртица в сърцето на асасинската организация.
Ето го предателя. Макиавели беше невинен!
Докато Ецио се рееше в мисли, крадецът се изплъзна от хватката му и бърз като светкавица, вдигна камата. Впи отчаян поглед в асасина.
— Да живеят Борджиите! — извика той и заби силно камата в гърдите си.
Свлече се на земята и се загърчи в агония. Е, по-добре такава смърт, отколкото в ръцете на господарите му. Ецио добре знаеше каква цена заплащаха провалилите се лакеи на Борджия. Пъхна писмото в джоба на жакета си и тръгна. „Излязох прав — мислеше си, — а сега трябва да спра Лисицата, преди да открие Макиавели“.
37
Докато Ецио прекосяваше града, едно от момичетата в „Разцъфналата роза“ — Сарагина — го спря и го заговори:
— Трябва да дойдеш бързо. Майка ти иска да те види.
Ецио прехапа устни. Дано да не изгуби много време!
— Побързай! — каза й той.
Мария го чакаше в бордея с тревожно лице.
— Ецио, благодаря ти, че дойде.
— Не бива да се бавим, мамо.
— Нещо не е наред.
— Какво?
— Предишната мадам на това място…
— Мадона Солари?
— Да. Оказва се, че е била измамничка и лъжкиня. Открихме, че е участвала в двойна игра и е поддържала близки отношения с Ватикана. И най-лошото — някои от момичетата тук може би…
— Не се безпокой, мамо. Ще ги разкрия. Ще изпратя най-доверените си доброволци да разпитат момичетата. С помощта на Клаудия бързо ще измъкнат истината.
— Благодаря, Ецио.
— Ще се погрижим тук да останат само момичета, предани на каузата ни. Колкото до другите… — По лицето на Ецио се изписа мрачна решимост.
— Имам още новини.
— Да?
— Дочухме, че посланици на испанския крал Фердинанд и на римския император Максимилиан са пристигнали в града. Очевидно смятат да се съюзят с Чезаре.
— Сигурна ли си, мамо? За какво им е потрябвал?
— Не знам, сине.
Ецио стисна устни.
— По-добре да се подсигурим, отколкото по-късно да съжаляваме. Помоли Клаудия да разузнае. Давам й пълно право да се разпорежда с доброволците, които ще изпратя.
— Доверяваш й се значи?
— Мамо, след случая с банкера бих ви поверил живота си. Срамувам се, че не го казах по-рано, но се безпокоях за безопасността ви и…
Мария вдигна ръка.
— Няма нужда от обяснения. И няма какво да прощаваме. Сега сме отново приятели. Това е важното.
— Благодаря ти. Дните на Чезаре са преброени. Дори посланиците да спечелят подкрепата му, скоро ще открият, че напразно са пропилели усилията си.
— Надявам се увереността ти да е добре обоснована.
— Повярвай ми, мамо, прав съм. Или — ще бъда — ако успея да спася Макиавели от безпочвените подозрения на Лисицата.
38
Ецио взе кон от конюшнята, която бе върнал на собственика й, и препусна стремглаво към „Спящата лисица“. Беше въпрос на живот и смърт да стигне там, преди нещо лошо да сполети Макиавели. Изгубеше ли го, губеше най-острия ум в Братството.
Макар да не беше късно, с тревога забеляза, че ханът е затворен. Имаше ключ и влезе през страничния вход.
Сцената, която завари, му подсказа, че е пристигнал тъкмо навреме. Присъстваха всички членове на Гилдията на крадците. Лисицата и главните му лейтенанти явно обсъждаха сложен въпрос и бяха взели единодушно решение, понеже Ла Волпе пристъпваше към Макиавели със свирепо изражение, стиснал базиларда37 в дясната си ръка. Макиавели от своя страна изглеждаше невъзмутим, сякаш не проумяваше какво го очаква.
— Спри! — изкрещя Ецио и се втурна сред крадците, едва поемайки си дъх след главоломната езда.
Всички очи се насочиха към него, а Лисицата застина на място.
— Не вдигай ръка, Джилберто! — извика му Ецио. — Открих истинския предател.
— Какво? — стъписа се Лисицата, а хората му зашепнаха развълнувано.