— Ела да ми преподадеш първия урок! — изкрещя Бартоломео. — А аз ще те науча как да се биеш, понеже не ти стиска да се изправиш пред противника като истински мъж.
Валоа се подсмихна.
— Хмм… Е, cher ami38, приятно ми е да си бъбрим, но трябва да повторя — настоявам да се предадеш безусловно преди залез-слънце.
— Ха! Ела и ме принуди! Моята скъпа Бианка ще ти попее на ухо.
— О! Струва ми се, че друга дама не би се съгласила.
Той кимна на пехотинците, които смъкнаха чувала от главата на пленника. Беше Пантасилея!
— Съпругът ми ще ви избие до крак! — каза тя предизвикателно и изплю конците и прахоляка, давещи гърлото й.
Бартоломео стъписано онемя. Ецио го улови за ръката, а хората му се спогледаха ужасено.
— Ще те убия, проклет французино! — изкрещя най-сетне той.
— За бога, успокой се! — подсмихна се Валоа. — Заради съпругата си. И знай, че французите никога не нараняват жена — освен в случай на нужда. — Тонът му стана по-делови. — Но дори глупак като теб разбира, предполагам, какво ще стане, ако не приемеш условията ми. — Той сръга коня и се накани да го обърне. — Ела в щабквартирата ми призори, невъоръжен и понаучил малко френски. Скоро цяла Италия ще го говори.
Той вдигна ръка. Пехотинците метнаха Пантасилея на гърба на един от офицерските коне и всички потеглиха.
— Ще те пипна, дяволско изчадие! — изкрещя безпомощно Бартоломео след тях. — Кучи син! — промърмори и се спусна по стълбите.
— Къде отиваш? — извика Ецио.
— Да си я върна!
— Бартоломео! Чакай!
Но Бартоломео не забави крачка и когато Ецио го настигна, той вече беше върху седлото и нареждаше да отворят портите.
— Сам няма да успееш — опита се да го вразуми Ецио.
— Не съм сам — отвърна големият мъж и потупа препасаната на хълбока му Бианка. — Ела с мен, ако искаш, но побързай.
Той пришпори коня и препусна към вече отворените порти.
Ецио дори не го проследи с поглед. Изкрещя няколко заповеди на капитана на кавалерията и след минути отряд конници се спуснаха в галоп след водача си.
40
Щабквартирата на генерал Дьо Валоа се намираше сред руините на укрепените римски казарми на някогашната лична императорска гвардия — преторианската стража, в североизточния край на Рим. В онези дни те вече бяха извън смалилия се град, който по време на разцвета си — преди 1500 години — беше най-големият в света и се славеше с един милион жители.
Ецио и отрядът му настигнаха Бартоломео по пътя и сега бяха спрели върху малко възвишение близо до френския лагер. Опитали бяха да атакуват, ала куршумите им отскачаха безпомощно от здравите нови стени, които Валоа бе издигнал над старите. Отдръпнаха се извън обсега на яростния ответен огън, с който французите посрещнаха набега им. Бартоломео безсилно ругаеше противника.
— Страхливци! Крадете жените на хората и се криете в бърлогите си! Ха! Между бедрата ви не виси нищо, чувате ли? Нищичко! Vous n’avez pas une couille entre vous tous! E, допадна ли ви френският ми, кучи синове?
Французите изстреляха един топовен залп. Асасините се намираха в обсега на оръдието и гюлето се заби в земята на няколко крачки от тях.
— Слушай, Барто — каза Ецио, — успокой се. Няма да й помогнеш, ако те убият. Да се прегрупираме и да атакуваме портите, както при Арсенала във Венеция, когато преследвахме Силвио Барбариго.
— Няма да стане — мрачно отбеляза Бартоломео. — Пред портите са струпани повече французи, отколкото по парижките улици.
— Тогава ще се изкатерим по бойниците.
— Няма как. А и да успееш, ще ти налетят толкова много, че дори ти няма да им устоиш. — Добави унило: — Пантасилея щеше да измисли нещо. — По потиснатото му изражение Ецио разбра, че приятелят му се е отчаял съвсем. — Може би това е краят — додаде той мрачно. — Трябва да направя, каквото иска — да отида в лагера им призори, да се опитам да го умилостивя с дарове и да се надявам кучият син да я пощади. Жалък страхливец!
Ецио бе потънал в размисъл. Щракна развълнувано с пръсти.
— Как не се досетих по-рано?
— Моля? Аз ли казах нещо?
Очите на Ецио светнаха.
— Да се връщаме в казармите.
— Какво?
— Дай сигнал на хората си да се оттеглят. Там ще ти обясня. Хайде!
— Дано идеята си струва — каза Бартоломео и нареди на войниците си: — Отстъпваме!