Погледна отново към каменната шишарка и приближи до нея. Вгледа се отблизо и забеляза тесен процеп между върха на шишарката и основата й, който се виеше по цялото й протежение. Изкачи се по колоната и откри, че може да се задържи, вкопчил се с пръстите на краката си и с една ръка. Прокара другата по ръба на шишарката, където се намираше процепът, и опипа внимателно за грапавина, издаваща скрито резе или бутон.
Ето! Намери го! Натисна го леко и върхът на шишарката отскочи назад върху бронзовите си панти, вградени здраво в мекия камък и подсилени с цимент. В центъра на разкрилата се кухина забеляза тъмнозелена кожена торба. Разхлаби вървите й и бледото сияние отвътре потвърди надеждите му — беше открил Ябълката!
С разтуптяно сърце вдигна торбата — познаваше методите на Борджия и се опасяваше, че може би са поставили клопка, но се налагаше да рискува.
Къде, по дяволите, беше Чезаре? Тръгна преди него и несъмнено бе яздил дотук.
— Моя е! — извика студен, жесток глас зад гърба му.
Стиснал торбата, Ецио скочи леко на земята и се обърна към Чезаре, влетял преди миг от вратата в южната стена, последван от отряд телохранители. Те се разпръснаха из двора, обграждайки Ецио.
„Разбира се — каза си Ецио, Чезаре не вярва в честните двубои и се е забавил, докато свика подкрепление“.
— Изпреварих те — подразни го.
— Нищо не печелиш, Ецио Аудиторе. Отдавна си трън в очите ми. Но стига толкова! Сабята ми ще сложи край на това!
Чезаре извади нова-новеничка скиавона41 с обли предпазители за ръката и пристъпи към Ецио. В същия миг обаче лицето му посивя, той се хвана за корема и коленете му се подгънаха. „Очевидно противоотровата не е била достатъчно силна“, помисли си Ецио с въздишка на облекчение.
— Стражи! — изломоти Чезаре, борейки се да остане на крака.
Войниците бяха десетима, петима въоръжени с мускети.
Ецио хукна към близката колона, привеждайки се и скачайки заради куршумите, които се забиваха по плочника и по стените. Измъкна отровните стрелички от колана, изскочи от прикритието си, приближи към войниците с мускетите и започна да хвърля стрелите една по една. Хората на Чезаре не очакваха ответен удар и се спогледаха стъписано. Всички стрели на Ецио улучиха смъртоносно целите си. За секунди трима стражи паднаха повалени от отровата в остриетата.
Възвърнал си самообладанието, единият от войниците на Чезаре метна мускета си като тояга, но Ецио се сниши и оръжието описа дъга над главата му. Той хвърли бързо останалите две стрелички и порази всички войници с мускети. Не му остана време да си прибере смъртоносните остриета, както го беше посъветвал Леонардо.
Петимата им другари се съвзеха от първоначалния шок — понеже очакваха войниците с пушките да обезвредят светкавично асасина — и нападнаха Ецио с тежките си извити мечове. С почти танцова стъпка той отбягна тромавите им удари — твърде тежките мечове бяха мудни и неповратливи — и извади отровното острие и камата си. Не биваше да губи време, защото Чезаре можеше да се съвземе. С техника, по-пестелива и по-ефективна от обичайното, той парираше мечовете на противниците с камата и ги довършваше с отровното острие. Първите двама паднаха като покосени, а останалите трима решиха да атакуват едновременно. Ецио отстъпи пет бързи крачки назад, насочи камата напред и нагоре и се спусна към най-близкия противник. На една ръка разстояние се плъзна ничком на колене под оръжието на смаяния страж. Отровното острие облиза бедрото на мъжа, а Ецио се гмурна към останалите двама, насочил камата си към сухожилията на прасците им. Те се строполиха с писъци, когато острието му срещна целта си.
Чезаре наблюдаваше сцената, онемял от удивление, и когато Ецио се спусна към последните трима войници, той реши да не дочака изхода на схватката. Събра сили, обърна се и побягна.
Заобиколен от стражите и в невъзможност да го догони, Ецио го зърна как изчезва.
Все пак Ябълката беше у него и той помнеше способностите й — би ли могъл да забрави? — добре, за да я използва, щом сражението приключи, да го преведе през Ватикана по различен маршрут, понеже Чезаре несъмнено се бе погрижил да разположи копоите си по Пасето ди Борджо.
По повърхността на Ябълката в кожената торба засия път през високи, покрити с фрески зали и кабинети, към Сикстинската капела и оттам по виещ се на юг коридор, който водеше в катедралата „Свети Петър“. Такава сила излъчваше райската частица, че свещениците и монасите във Ватикана извръщаха лица и отбягваха Ецио, а папските стражи не помръдваха от местата си.